Такива думи на увереност се намират в Евангелието на Йоан, където самият Спасител казва: „Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката ми“ (10:28). Павел добавя към това, като пише: „Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание: старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17). В момента на спасението се извършва голяма промяна в сърцето и живота на новоповярвалия. Има моменти обаче, когато Неприятелят работи, за да внесе съмнение в сърцата им и по този начин ги води до отчаяние и мъка. Какъв е отговорът, когато възникнат съмнения и страхове? Йоан разглежда този въпрос в своето Първо послание. Той посочва на читателя начин да изпита себе си. Всъщност окуражаващо е да се знае, че Писанията се справят със съмненията, които като тежък облак могат да завладеят ума ни, и ни уверяват, че ние не сме сами, но Бог бди над всеки, който Той е приел за свое дете.

  Първо, всеки може да изпита себе си по отношение на послушание към Словото на Бога. Който е роден от горе пази Словото Божие в сърцето си: „И ние знаем, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му“ (I Йоан 2:3). Едно дете, когато се роди, започва да се храни. Така и Божиите деца пребъдват в Словото Божие, което за тях е истинска храна, чрез която те растат все повече в познание чрез лични срещи с Господа. Такова желание за пребъдване доказва, че ние принадлежим на Него. Тези, които не са родени от горе (отново), не притежават това състояние. Те не чувстват изобличение, когато съгрешават, и не виждат необходимостта от покаяние така, както това се усеща от Божиите чада.

  Второ, има тест за обич: „Не любете света... Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него“ (2:15). Къде нашата обич ни лъже? Ако все още изпитваме дълбока любов към света, който ни привлича силно и ни кара да се чувстваме като у дома си в неговата среда и по-удобно в неговата компания, то има съмнение в реалността на нашето обръщане. Вярващият може да престъпи и да се намери в средата на света и в неговите удоволствия, но в сърцето му има дълбоко вкоренено познание, че това не е неговото място. „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния“ (1 Йоан 2:1).

  Трето, ние можем да изпитаме себе си в любовта, която имаме към Божиите чада: „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото обичаме братята“ (3:14). Йоан довежда до вниманието на читателите си факта, че отношението на света към християните може да прерасне в омраза (3:13). Старият завет ни дава пример за тази истина, когато Каин убива брат си Авел (3:12, Бит. 4:4-8). Напротив, между вярващите трябва да има любов. Познавах един човек, който, след като прекара един ден в присъствието на значителен брой от вярващи, заяви: „Това не са мои хора“. Неговите хора, неговото „семейство“ беше в света.

  Четвърто, битките, които имат Божиите деца в живота, ясно показват кому принадлежим: „Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света“ (5:4). Първата опитност в преодоляване на света е, когато човек идва на покаяние. Доверявайки се с цялото си сърце на Господ Исус, това е победа над света и поражение на противника. Има обаче и други битки, които трябва да бъдат спечелени. Светът непрекъснато ни призовава и ни кани, и от време на време се опитва да ни заслепи с „атракции“, с разсъжденията си и философиите си. Тук християнинът не трябва да се бои. „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“.

  На пето място, нашето внимание е привлечено от изявлението: „Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава“ (5:18). Тук има тест за модел на живот. Това, което е родено от Бога, е новото естество в изкупените. Това е роденото чрез „закона на животворящия Дух“ (Римл. 8:1) и то е по-силно от „закона на греха и на смъртта“. Но тъй като в тази плът Божиите деца не са съвършени, то „ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния“. Но ако Божиите чада могат понякога да съгрешат, то те не участват в греха така, както живеят в него неспасените. Грехът за Божиите чада е изключение, а не постоянна практика. Това е силата на думите „не съгрешава“. Ако възникнат съмнения дали сме спасени, обърнете се към Първото послание на Йоан. Отговорът, който ще получите, не е дълъг, сложен или труден за разбиране. Тези писания могат да бъдат разбрани от всеки вярващ. Възползвайте се от тях, излезте от тъмните сенки на съмнението и позволете на Божието Слово да възстанови радостта ви в Спасението, което е дар Божий.