(Редакцията на „Духовно Слово“ се извинява за допуснатата неточност в края на статията от предишния брой – 1’ 12 , където се казва, че Тиндейл превежда думата acknowledge като „признавам“. Вярното е: Тиндейл превежда думата exomologeo като признавам, докато официалната църква – изповядвам).
Преводът на Новия завет от Тиндейл за първи път е публикуван през 1526 г. Разбира се, този превод не е първият в английската история, но Тиндейл е първият, който превежда Библията от гръцки и от иврит. Връщайки се назад в историята, достигаме до 1380 г., когато Джон Уиклиф (John Wycliffe) прави превод на Библията, но от латински.
Тук можем да кажем, че братята Кирил и Методий много години преди това правят превод на части от Свещените писания. Кирил умира на 14 февруари 869 г., но въпреки трудностите Методий продължава преводите на библейските книги и създава оригинални творби до самата си смърт (6 април 885 г.). Мнозина смятат, че в тези свои преводи двамата братя са ползвали ръкописи на гръцки език, което означава, че тогава би трябвало да са били под влиянието на византийския модел на християнството. Но в действителност фактите сочат нещо друго.
- Защо славянската дума „църква“ е съзвучна с латинската cyrica (кръг от вярващи), а не с гръцката „еклесия“ – „човеци отделени от този свят за Бога“, откъдето между другото произлиза френската eglise? Трябва да знаем, че думата „църква“ не фигурира в Библията и значението на понятието „църква“, такова, каквото го разбират голям процент от християните изобщо не се покрива с истинското значение на оригиналната дума „еклесия“.
- Защо славянската дума „кръст“ е толкова близка до латинската crucifixus (разпятие) и няма нищо общо с гръцката „ставрос“?
- Защо нашите свещеници се наричат попове, след като във Византия те са наричани йереи? Не идва ли поп от пославянчената дума „папа“? На английски и днес папата е pope. Дори да звучи пресилено, все пак истината е, че на гръцки „поп“ не означава нищо.
- Защо славянската дума „пост“ е от същия корен както и немската дума fasten, а на гръцки е „нестейя“?
- Защо думата „олтар“ е почти същата като латинската altare, а гръцкият термин е „бомос“?
- Защо дори думата „оцет“ е явно произлязла от acetum, а не от гръцката „оксос“?
- Защо думата „вино“, което се използва в богослуженията, е същата като латинската дума vinum, а не като гръцката дума „ойнос“?
- Защо думата „вера/вяра“ е почти като латинската verus, но няма нищо общо с гръцката „докса“?
Отговорът идва от само себе си. Влияние в техните преводи е имал по-скоро Рим. Според известния българист проф. Хайнц Миклас, преподавател по старобългарски език и сравнително езикознание във Виенския университет, двамата братя са имали подкрепа както от страна на Константинопол, така по-късно и от страна на Ватикана.
И така всъщност стигаме отново до Тиндейл и неговия превод на Библията от автентичните езици, на които Свещените писания са писани.
Преди всичко той превежда гръцката дума metanoeo като „покаяние“. Metanoeo е класическа и новозаветна гръцка дума, която означава ‘промяна в съзнанието’. Това означава пълна промяна в съзнанието на човека, което променя посоката и начина му на живот. Латинската църква винаги е превеждала това като paenitentiam agite, което означава ‘да изкупиш греха си’. Да „изкупиш греха си“, е предполагало заплащане на някаква сума пари, така че римокатолическата църква като държавна религиозна институция не е искала да се говори за покаяние и особено това да го пише в Новия завет. Но ако се вгледате в Лука 17:3–4, Христос казва: „Покайте се“, в Деяния 2:37 хората питат Петър и апостолите: „Какво да сторим братя?“. А Петър им казва: „Покайте се“. Църквата като държавна институция обаче казва: „Ти трябва да изкупиш греха си“. Г. Лойд Джоунс в една своя книга пише, че в 16. век духовниците не са били запознати с гръцкия и тяхното разбиране на римокатолическото доктринално учение се е базирало единствено на общоприетия текст на латинския превод на Библията – Вулгата. За тях той пише, че тези „невежи и неграмотни монаси, разтревожени от напредъка на новите знания, прогърмели от амвона, че е бил открит нов език, наречен гръцки, от който хората трябва да се пазят, тъй като от него са произлезли всички ереси. Книга, наречена Новият завет, написана на този език, сега е в ръцете на всеки, а която тогавашното духовенство я провъзгласило за книга, „пълна с тръни и репеи“.
Епископът на Лондон, Тънстейл, отказва да даде разрешение на Тиндейл да превежда Новия завет на английски език и затова Тиндейл бяга във Вормс, Германия, където е в безопасност и спокойно може да отпечата своя превод на английски език. Малко след пристигането на отпечатаните копия в Англия, епископ Тънстейл (Tunstall) започва да разпространява слухове, че преводът на Тиндейл съдържа 2000 грешки. Наистина ли е имало толкова много грешки, или това е било просто ход, за да се разубедят хората да не купуват тези копия?
Тиндейл казва в книгата си "Послушността на един християнин“, че неговите неприятели са толкова загрижени да го представят на обществото като еретик, че ако той сбърка само с една запетая в превода, те ще го обявят за ерес. Но нещо, което трябва да запомним, е, че Тиндейл е превеждал от оригиналния гръцки език, а епископът на Лондон – Тънстейл, е трябвало да се базира на латинския превод на Библията – Вулгата. Това, което Тънстейл всъщност е казал, е, че тези 2000 различия са между превода на Тиндейл от гръцки и превода от латински. Всъщност Тънстейл е бил под натиска на кардинал Уолси, който е искал да се кандидатира за папа. Кардинал Уолси е мразел лютераните и е изгорил всички лютерански книги. Тънстейл не е искал да рискува позицията си, така че това е било напълно политически ход.
Хиляди копия от превода на Тиндейл са били конфискувани и изгорени. Защо усилията му са били толкова яростно преследвани? Католическата църква се е страхувала от разпространението на лютеранизма и от последващата загуба на контрол. Но разбира се, много от обвиненията, които официалната църква отправяла, са били чиста измислица. На Лутер и на Тиндейл са вменявани неща, които те не са казвали. Когато човек усеща, че започва да губи почва под краката си, той обикновено обвинява враговете си за своите неудачи. Такива реформатори като Лутер, Цвингли и Тиндейл никога не са проповядвали раздор, нито пък са говорили, че не трябва да се подчиняваш на правителството. Ето защо Тиндейл написва своето произведение „Послушността на един християнин“. Той казва, че християнинът трябва да се подчинява на правителството, при условие че правителството се подчинява на Бога.
Епископът на Лондон –Тънстейл, е известен с това, че е казал: „Те не трябва да имат английска Библия, защото, ако я имат, ще разберат какви сме ние“. Католическата църква е считала, че Новият завет е най-ужасяващият документ, който хората могат да притежават.
Но доколко преводът на Тиндейл повлиява на английската реформация? Отговорът е – неговото влияние е изключително силно. Ако изучаваме времето на реформацията, ще видим, че делото на Тиндейл е със силата на приливна вълна и става популярно движение сред масите. Патрик Колинсън, историк в Кеймбридж, пита: „Как най-католическата страна в Европа можа да стане най-некатолическа?“. И отговорът е – от четенето на Библията. Между първия превод на Тиндейл на Новия завет през 1526 и Библията на крал Джеймс през 1611 са били купени повече от един милион английски Библии. Населението на Англия тогава е около шест милиона. По това време се е четяло на глас, така че всеки път, когато се е чела Библията, тя е била слушана поне от още една дузина или 20 души.
Може да се каже, че преводът на Библията от Тиндейл оказва невероятно голямо влияние на следващите английски преводи, от които са преводът на Матей и Женевският превод на Библията. Малко от нас осъзнават значението на тези преводи, като 83% от Новия завет на крал Джеймс е на Тиндейл. Неговите преводи имали, първо – точност и яснота, което е било нещо напълно ново. Второ, ако мога да се изразя по този начин, той пише за възрастни. И третото нещо е, че неговият превод е много силен, понякога дори груб. Така че комбинацията от тях в крайна сметка има много голям ефект, за разлика от сега, в началото на 21. век, когато има толкова много преводи на Библията, в които значението на важни текстове е предадено „по-меко“. Едно такова „по-меко“ звучене е например началото на Йоан 14, където Христос казва на Своите ученици нещо, което е от голяма важност. Казва им, че Той ще си отиде от тях, че Той ще бъде убит и че Той ще се върне за тях. На гръцки има няколко думи, които Тиндейл превежда като „Нека сърцата ви да не се смущават“. Тук „смутено сърце“ изразява скръб, смут, породен от тежка загуба. Много знаменит и широко използван модерен превод е, че Исус им казва: „Не се притеснявайте и разстройвате“. Това е напълно погрешно. Това е съвършено погрешен превод от гледна точка на гръцкия текст. „Тревогата“ е егоцентрично чувство, присъщо на невротиците, а да си „разстроен“ е още по-нарцистично.
Въпреки че Тиндейл се е изправял пред доста обезсърчаващи пречки, той е бил упорит по отношение на превода на Библията, докато е бил задържан и в крайна сметка убит мъченически. Но какво го е мотивирало, за да продължи напред? И отговорът е: неговата вяра в Божиите обещания. Той е знаел, че в Новия завет се говори за Божиите обещания и че трябва да каже на всички за тях. Той е един много специален човек, когото Бог е употребил за Себе Си. Колкото повече се вглеждаме в личността на Тиндейл, толкова повече ще проличи неотклонното водителство през всичките години и огромните мащаби на неговия труд. Старият и Новият завет са много трудоемки в превода си книги. И въпреки всичко той е пренебрегвал опасностите, страха да бъде арестуван и изгорен жив на клада. Когато е превеждал Новия завет, той е бил сам, в опасност, в чужда страна, живял е в бедност и глад. Днес тази работа се извършва от добре заплатени колективи с пълна секретарска подкрепа в някои тихи и спокойни места. Контрастът е колосален. За мен лично водителството на Тиндейл, делото му, неговият гений могат да се илюстрират най-добре от някой като Бетовен. Бетовен е най-великият гений новатор в музиката. Приемате някоя музикална форма за даденост и Бетовен ще я промени завинаги. Вземаш каквато и да е форма на английски език, на теология, дори на човешка реч или писане, и Тиндейл я променя завинаги. Да не споменаваме факта, че той ни е дал в същото време истинското значение на Божиите обещания по много прост начин. А Божиите истини не са сложни.