В интерес на истината, имаше двама демонично обладани човека, които посрещнаха Господ Исус, когато ладията му пристигна на източния бряг на Галилейското езеро. Така записва Матей, след което описва чудното изцеление и на двамата (8:28–34). Марк (5:1–12) и Лука (8:26–39) много по-подробно описват същото събитие, като споменават само за по-известния от двамата мъже, но случката е същата.
Централната тема на това чудо ясно се вижда в явното превъзходство и господство на нашия Господ над Сатана и неговите подчинени – дори и в освобождението на неговите роби. Но второстепенната тема – страхът, също е важна, тъй като се наблюдава през цялата история, и то на различни етапи.
Държанието и на двамата, обладани от бесове, е невменяемо и агресивно. Те били толкова свирепи, че хората избягвали въобще да доближават гробищата, където те живеели (Мат. 8:28).
Въпреки това тези същите бесове, които ги обладавали, разпознаха Господа и бяха твърде уплашени. Знаейки Неговата власт над тях, те го попитаха дали е дошъл „да ги мъчи преди определеното им време“ (8:29). След като ги прогони от двамата човека, Той позволи на бесовете да влязат в едно стадо свине и цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото и загина (8:32).
Сега бе ред на свинарите да се уплашат. И така те „побегнаха“ до близкия град и разказаха всичко, което бе станало (8:33). Хората от града от своя страна излязоха всичките вкупом. А когато видяха промяната, която са претърпели обладаните от бяс, и чуха какво се е случило, те на свой ред бяха обзети от голям страх (Лк. 8:35–37). И помолиха Господа да напусне страната им.
В тази история могат да се разграничат три вида страхове. Първо, страхът, основан на човешки разсъждения; той е основан на правилни съждения, тъй като хората от околността с право са се бояли за живота си от близостта на тези твърде агресивни човеци. А също така и бесовете с право са се страхували от Божия Син.
За християнина обаче, в пълен контраст на това, правилното отсъждане премахва страха. Нашият Господ ни казва, че страхът е доказателство за слаба вяра. В потвърждение на това, точно преди описанието на това чудо, когато малката ладия е застигната от бурята, Господ смъмря изплашените Си ученици, казвайки: „Защо сте страхливи, маловерци?“ (Мт. 8:24-26). Защо са се уплашили, след като Той е в лодката с тях?
Ние трябва да се боим само от Бога и дори тогава като деца, които са скъпи за сърцето Му (Ефес. 5:1). Но ние не трябва да се боим от обладаните от бесове. Яков ни казва: „противете се на дявола и той ще бяга от вас“ (Як. 4:7). А Йоан отбелязва: „Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света“ (1 Йоан 4:4).
Вторият вид страх е истеричната паника. Тя е демонстрирана от свинете, които се втурват и се издавят във водата, и от свинарите, които побягват към града.
Паниката е внезапен, неоснователен страх. Паниката като чувство е глупаво за вярващия, както и следното слово доказва:
Когато израилтяните бяха изпаднали в паника край бреговете на Червено море, Моисей им каза: „не се бойте; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес“ (Изход 14:13).
Когато Илия побягна на планината Хорив, Господ го успокои, когато не му се изяви във вятъра, земетресението или огъня, а в тих и нежен глас (3 Царе 19:11–12).
По време на бурята, когато отвеждаха Апостол Павел към Рим, войниците и моряците на кораба бяха обзети от паника. Апостола ги успокои, като взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи и започна да яде“ (Деяния 27:35).
Където е Господ, там има мир и спокойствие!
Третият вид страх, който виждаме у хората от града, е суеверният страх – от неправилното тълкуване на нещата. Техният страх от Христовата сила ги подтиква да го помолят да си върви. Изгонват Този, Който е кротък и смирен по сърце, и Който „не би пречупил смазана тръстика“.
Те явно не са познавали характера на техния Бог и на Неговия Помазаник или са си мислели, че Христовата сила идва от източник, различен от Бога. Може би ако са знаели Писанията по-добре, те щяха да постъпят различно, така например, когато Писанията им говорят за идващия Цар като такъв, Който докарва избавление (Зах. 9:9). Или че такава сила не може да има у друг освен у Бога. Не каза ли Бог: „Аз съм Господ и няма друг; няма бог освен Мен“ (Исая 45:5).
За вярващия днес Апостол Павел изразява същата истина: „знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света и че няма друг Бог освен Един“ (1 Кор. 8:4).
Точно тук може да е имало и още един допълнителен вид страх – страхът на хората от финансови (материални) загуби, а именно погиването на още свине, ако Господ бе останал сред тях...
За християнина тревогата за финансови загуби показва духовна незрялост или ходене по плът. Тъй като нашият Господ ни е казал да не се безпокоим какво ще ядем или какво ще пием. „Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Мат. 6:31–33). Апостола пише на филипяните: „Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Фил. 4:19).
И накрая, ще разгледаме едно погрешно заключение, до което достигат много хора, четейки тази случка. Тъй като поведението и на двамата човека, обладани от бесове, е невменяемо, някои хора смятат, че всички психичноболни са обладани от бесове.
В конкретния случай за мъжете от Гадаринската земя може да се каже, че причината за тяхната невменяемост е вследствие на демоничното присъствие. Ако направим статистика обаче на всички чудеса, извършени от нашия Господ, ще видим, че по принцип обладаването от тези зли сили може да се прояви по много разнообразни начини. Нашият Господ изгонва бесове от епилептици, паралитици, глухонеми и слепи и те биват изцелени. Със сигурност никой не смята, че всеки засегнат от някоя от тези болести е непременно обладан.
Но нашият всемъдър Бог не ни оставя да се чудим сами. Той ни дава пример в Словото за един човек, който Сам Бог направи невменяем, за да изпълни Неговото намерение – този човек бе Навуходоносор, който бе поразен, за да може да отдаде почест и слава на Върховния Бог (Дан. 4:28–37).
Така че християнинът трябва да подхожда с внимание и грижа към психичноболните, но страхът не е от полза на никого и само служи за наше заблуждение. „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и целомъдрие“ (2 Тим. 1:7). Затова и съвършеният страх от Бога прогонва всеки друг страх!
