стих 28. „Дечица, и сега пребъдвайте в Него, та когато се яви, да имате дръзновение, и да се не посрамим пред Него в пришествието Му.“ Накрая Йоан увещава вярващите да пребъдват в Господа, така че при Неговото пришествие (явление), те да имат дръзновение и да не се срамуват, защото техния труд ще се види, че не е бил напразен.
I Йоан 2:29-3:24
Другите характеристики на Божиите деца
(1) 2:29-3:10 Праведният живот
2:29. Ако знаете, че Бог е праведен, т.е. Той е безпристрастен, непредубеден и истинен, тогава знаете, че всеки, който върши правда, е от Него роден. Тук ясно се казва, че всеки, който е роден в Божието семейство, носи семейните черти на родителя. Така че, след като Бог е праведен, Той върши правда и също така всички, които са родени от Него, носят в себе си Неговата правда (Йоан 1:13; 3:6-7).
3:1-3. Чудото, привилегията и отговорността да бъдеш Божие дете, т.е. да бъдеш роден от Бога
стих 1. Когато ангел Господен се явява на Моисей в огнен пламък изсред една къпина, Моисей си казва: Да свърна и да прегледам това велико явление... (Изх. 3:3). Така Бог предоставя случаи и възможности всяка една душа да свърне от пътя си в този свят и да отиде там, където е Божието присъствие, в което присъствие Бог ще изяви чудни и славни неща. Затова Йоан възкликва: „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада“. А ние можем да кажем с думите на Лютер: „каква славно възвишена любов“ Отец е дал нам, недостойните и бунтовни грешници. Той не само ни спасява, но и ни призовава (и ни е направил) да бъдем деца на Бога чрез ново раждане (Йоан 1:11-13). „Затова светът не познава нас, защото Него не позна“ (Йоан 8:19, 16:3, 17:25). Светът не познава нито Отца, нито Сина, така че по тази причина светът не познава и родените от Бога, нито разбира начина им на живот, защото не познава източника на техния живот.
стих 2. Йоан пише: „Възлюбени (виж още 3:21, 4:1,7,11), сега сме Божии чада.“ Факт е, че с новото раждане (раждане отгоре) ние сме станали членове на Неговото семейство и на Неговото царство. „Още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.” Във времето на пришествието на Господа Исуса Христа „мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред, и ние, които сме останали живи, ще се променим и грабнати заедно с тях в облаците, да посрещнем Господа във въздуха“ (I Коринт. 15:51-52; Фил. 3:20-21; I Солунци 4:13- 18). След това ще се изпълни Божията първоначална цел – да събере Своя свят народ, който да бъде Негово притежание завинаги. Това ще стане в един миг и работата на дявола ще се анулира (I Йоан 3:8). Накрая, при Неговото пришествие, ние, които сме Негови, ще бъдем облечени в слава (Кол. 3:4; II Сол. 1:10).
стих 3. Това е факт, а не призив: „Всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си...“ Живата надежда за скорошното завръщане на Христос за Своите винаги е имала пречистващ ефект върху вярващите. Фактите са, че когато дойде, Той ще ни промени и ще ни вземе, и ще Го видим такъв, какъвто е, и ще бъдем като Него. Това съхранява вярващия от греха, т.е. той бди и очаква Спасителя. В същото време ние ежедневно се променяме от слава в слава, защото в този свят сме водени от Господния Дух (II Кор. 3:18).
стих 4. „Който върши грях, престъпва и закона, защото грехът е престъпване на закона (беззаконие).“ Йоан се връща към темата за праведен живот и подчертава, че който върши грях, върши и беззаконие, което е бунт срещу изразената воля на Бога. Изразът „всеки, който“ подчертава универсалността на греха, покварата на човешката природа: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Рим. 3:23). Грях е не само нарушаването на Десетте Божи заповеди (Изх. 20:1-17), още повече че никой не е успял да спази в съвършенство Божия закон, грях е недостигане на съвършения Божий стандарт в Христа. В своето учение, записано в Мат. 5-7, Господ Исус подчертава значението на вътрешния замисъл и мотив на сърцето, както и свидетелството на нашия живот, а кой не е съгрешил в тези неща? И накрая, в Мат. 22:37, 39, Той заявява две големи заповеди: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, и с всичкия си ум“ и „Да възлюбиш ближния си като себе си“, а кой е спазил всичко това перфектно? Апостол Яков казва: „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко“ (Яков 2:10).
стих 5. Този стих дава цялостния отговор и говори за съвършенството на Спасителя. Това е целта на Неговото въплъщение: „Той се яви да носи греховете“, което Той направи на Голгота, където „сам понесе в телото Си нашите грехове на дървото“ (I Петр. 2:24; I Кор. 15:3-4). Но Той също така показва, че Неговата жертва е достатъчна да покрие греха на света: „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света“ (Йоан 1:29; Евр. 9:26-28). Това Той можа да направи, тъй като „в Него няма грях“. Апостолите Павел и Петър описват допълнителни аспекти на Неговата безгрешност: „Той не е знаел грях“ (II Кор. 5:21) и „Той грях не е сторил“ (I Петр. 2:22). Затова Неговата жертва е напълно достатъчна и приета от Бога. Когато на Голгота, на кръста, Господ Исус извиква: „Свърши се“ (Йоан 19:30), завесата на храма се раздира от горе на долу, като с това Бог ясно показва, че няма вече земен храм със земно служение, но пътят към Бога е открит чрез единствения първосвещеник – Господ Исус Христос. Така той става Спасител на всички, които вярват в Него и се подчиняват на благовестието. „Той е в състояние да спаси напълно...“ (Евр. 7:25) „Той е в състояние да ви пази от препъване...“ (Юда 24) „Той е в състояние да направи несравнимо повече...“ (Ефес. 3:20). Тези факти показват, че състоянието, което има новороденият християнин, е в противоречие с изискванията на един живот, воден постоянно в грях.
стих 6. „Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.“ В този стих Йоан отново показва колко е несвойствено за един вярващ да практикува онова, което Христос идва да премахне. Тук той продължава тази тема: „който пребъдва в Него, не съгрешава“. Това се отнася до истински вярващите, които не живеят постоянно в грях. Това не означава, че те не могат да съгрешат (виж 1:10), но „ако някой съгреши (като изолиран акт), имаме ходатай...“ (виж 2:1). Въпреки това всеки, който живее постоянно в грях, „не Го е видял, нито Го е познал“ и тези човеци не са спасени.
стих 7. „Дечица, никой да не ви заблуждава“. Този апел е отправен много сериозно заради опасността от учението на гностиците, което не е било съпроводено от свят живот, и Йоан предупреждава светиите да внимават да не бъдат измамени от тях. За учителите трябва да се съди по техния живот и техните дела. Който върши правда, е праведен, както Той, Господ Исус, е праведен. Неговият живот е представен в тези, които наистина са новородени.
стих 8. В стиховете от 8 до 10, са представени две семейства – семейството на Бога и семейството на дявола. Лицето, което живее в грях и непримиримост с Бога, е от дявола (не че са родени от дявола), и от рождението си се намира на пътя, който отива към погибел, и в живота си върши делата на дявола. „Той съгрешава от началото“, като не прави нищо друго. Той „беше херувим помазан... създаден съвършен, докато беззаконие се намери в него...“ (Езекиил 28:13-17). Оттогава той съгрешава непрекъснато (Йоан 10:10). „За тази цел се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола.“ В Битие, глава 1 Бог „направи всичко добро“ и „Той си почина на седмия ден от делата Си“ (Евр. 4:4). Но след това идва грехът и досега Отец и Божият Син работят (Йоан 5:17), за да унищожат делата на дявола, и работата им ще завърши с новото Небе и новата Земя, „където обитава правда“ (II Петр. 3:13; Откр. 21:5). Всеки роден от Бога е избавен чрез Божията благодат от наказанието за греха и ежедневно бива избавян от властта на греха чрез силата на Христа и обитаващия в него Свети Дух (Рим. 6:14; 7:25; 8:2; I Кор. 15:57). Този триумф на Божието спасение ще заблести в пълната си сила при пришествието на Христа.
стих 9. „Никой, който е роден от Бога, не върши грях...“ означава, че той няма обичайна практика да греши, „защото Неговият зародиш пребъдва в него“. Това най-вероятно означава, че новият духовен живот, който той е получил, когато е бил роден отгоре, остава в него (за да поясним това, трябва да знаем, че раждането отново (отгоре) е Божие знамение за всеки, който го е преживял, а и за околните, които са ни познавали какви сме били в греха и как сме се променили след новорождението. Този зародиш, който е в новородените, той е Божий и се храни единствено с Божия храна – Неговата благодат. Именно този зародиш не може да съгрешава, защото е Свят. Когато пребъдваме в Бога, този свят зародиш принася плодове, но когато неприятелят ни смущава чрез нашата плът, тогава ние можем да съгрешим в нещо, но това, святото, което е в нас, то не може да съгрешава, но ние търпим загуба за нашите души – бел. ред.). Роденият от Бога има вечен живот, защото този живот е от Бога, и това в него е голяма сила, която поражда желание за святост. Така че роденият от Бога не може да продължи да живее обичайно в грях, „защото той е роден от Бога“.
стих 10. „По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.“ Този стих обобщава разликите между двете семейства – това на Бога и това на дявола. Всеки от тях проявява чертите на баща си. Тук е единственото място в Новия завет, където се използва изразът: „дяволските чада“ (но виж Йоан 8:44; Ефесяни 2:2- 3). Господ Исус ясно дава да се разбере, че не може да се служи на двама господари: „Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Лк. 16:13). Тези, които не са родени отново – в Божия Дом, те остават да служат на дявола. Две характеристики са дадени на „дяволските чада“: те не вършат правда и в тях няма Божия любов. Този стих е мостът към следващия раздел, който говори за любовта като характерен знак за тези, които са истински деца на Бога.
(2) 3:11-24 Любов
стих 11. Йоан отново подчертава посланието, което са чули отначало: „да любим един другиго“. Това е учението на Господ Исус Христос (Йоан 13:34), което Павел занася в Ефес и околностите му (виж Деян. 19). Сега Йоан повтаря призива – „да любим един другиго“ (2:7), което означава: Божествена безкористна любов като тази, с която Христос ни възлюби: „ходете в любов, както и Христос ви възлюби“ (Еф. 5:2). А Господ Исус каза: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго“ (Йоан 13:34). Това ясно показва, че за да показваш тази Божествена любов към другите, първо ти лично трябва да си я приел в сърцето си; иначе как ще дадеш на другите нещо, което нямаш?
стих 12. „да не бъдем като Каин, който беше от лукавия“. Чрез злия си характер Каин показа, че негов баща е дяволът, защото:
I) принася на Бога неприемлива жертва (Бит. 4:3, 5),
II) изпълни се с ярост – „огорчи се твърде много и лицето му се помрачи“ (Бит. 4:5), и III) показа своята неприязън към Бога, като уби брат си (Бит. 4:8).
Каиновите дела са зли, той мрази светлината (Йоан 3:19-20). „С вяра Авел принесе Богу жертва, по-добра от Каиновата“ (Евр.11:4). Каиновите дела са зли поради злия му характер; на брат му са праведни. Ето защо, за да имаме любящи сърца, трябва първо да възлюбим Бога, а не да ревнуваме, както направи Каин.
стих 13. „Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази“. Това е продължение на Христовото учение (в Йоан 15:18-19; 17:14). Праведният живот на вярващия събужда съвестта на невярващия, като в него се пораждат противоречия, и в желанието си да запази своето статукво, той често се стреми да унищожи праведния. След грехопадението на човека в Едем досега е налице непрекъсната вражда между светлината и тъмнината (Бит. 3). Йоан използва израза „моите братя“, като с това ни напомня, че ние всички сме обединени от „Едного“ Праведния като „братя“ (Евр. 2:11,12).
стих 14. „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята.“ Светът може да ни мрази и да ни се противопоставя, но по това познаваме, че притежаваме нов духовен живот, че ние обичаме братята. Думите на Господ Исус (в Йоан 5:24) са основата за нашата сигурност, че „слушайки Него и вярвайки в Отца“, ние сме преминали от смъртта в живота, духовно. Ние сме родени отново от Духа на Бога (Йоан 1:12-13; I Петр. 1:23-25.). Едно пряко доказателство за тази промяна е нашата любов към децата на Бога – любим братята. Бог е любов и тези, които са родени отново, показват своята любов към другите Божии чада. Който няма такава любов, никога не е напускал духовната смърт, той „остава в смъртта“.
стих 15. „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец.“ В очите на света омразата не е толкова сериозно провинение, но (в Мат. 5:21-22) Господ Исус показва своето сериозно отношение, като отъждествява омразата с убийството и Йоан потвърждава това тук. Господ казва, че дяволът е човекоубиец от самото начало (Йоан 8:44), и ние виждаме това в Битие, глава 3, където той подлъгва Адам и Ева да съгрешат пред Бога, така че те умират първо духовно и след това физически. Грехът съсипва човечеството, отвеждайки го в омраза и смърт. Така мъже и жени стават деца на дявола, показвайки неговите характеристики. Очевидно този, който живее с омраза в сърцето, не е новороден и вечният живот не пребъдва в него. Разбира се, един убиец, който се покае за греха си и го изповяда пред Бога, приемайки Христос за свой Спасител, ще бъде спасен, а след това животът на Христос, като плод на Светия Дух, ще се произвежда в неговия живот (I Коринтяни 13:4-7; Гал. 5:22, 23).
стих 16. За разлика от Каин, който е от дявола и взема живота на друг, ние приемаме истинската любов, любовта към Бога, когато Христос дава доброволно живота Си за нас на Голгота. Това е безкористна любов (виж Йоан 10:11,15,17,18; 15:13). Затова ние сме длъжни да покажем истинската си любов в „отдаване нашия живот“, жертвоготовно да се раздаваме за други, дори да сме готови да дадем живота си, ако е необходимо, за нашите братя.
стих 17. „Но ако някой има благата на този свят...“ Господ ни дава материалните притежания, които да използваме отговорно, за да посрещаме нашите собствени основни нужди и тези на другите. Всичко, което ние притежаваме, е на Господа и трябва да се използва за Негова слава. Обърнете внимание на думите на Господа: „събирайте си съкровища на небето“ (Мат. 6:19-21). Така че когато един християнин вижда (отбелязва внимателно в продължение на период от време) „брат си в нужда“ и затвори сърцето си за него, „Как любовта на Бога ще пребъдва в него?“ (I Йоан 4:20). Така че убийството и скъперничеството са напълно изключени от характера на Божиите деца.
стих 18. Йоан по един своеобразен начин говори за любовта на Отца в даването на Неговия Син да бъде Спасител на света, както и за любовта на Сина, който дава Себе Си за другите и накрая умира на кръста за нашите грехове. Така пише той: „Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност“. Павел пише: „Любовта да бъде нелицемерна“ (Рим. 12:9), и Яков: „Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели...“ (Яков 1:22-27). Йоан знае значението на това да живееш свят живот с любов към Господа, затова той призовава към такава практическа любов.
стих 19. „и от това знаем, че сме от истината...“ Господ Исус е Истината и Той казва на Пилат, че е дошъл, за да свидетелства за Истината (Йоан 18:37). Така че на практика чрез нашата любов ние трябва да докажем, че сме Негови истински деца, които показват Неговия характер в живота си. „И ще уверим сърцето си пред Него.“ Така Божията любов, показана на практика в живота ни, ще даде допълнителна сигурност в нашите сърца, когато идваме при Него в молитва, защото това е потвърждение на нашия нов живот в Христа и се основава на това, което Бог е направил в нас по благодат.
стих 20. Тази мисъл продължава и тук, в стих 20. „Ако нашето сърце ни осъжда“ поради липсата на любов, или на праведен живот, или на преданост към Господа, тогава „Бог е по-голям от нашето сърце и знае всичко...“ Има два начина да разберем този стих:
I) „Той е по-голям в съчувствие, така щото, въпреки че може да има дълбоки причини за нашия провал, Той знае, че ние сме Негови и че Го обичаме, въпреки нашите слабости.“
II) „Той е по-голям в решението и така, докато ние знаем нашите грехове по един ограничен начин, Той знае всички тях, и ако ние ги признаем, Той е способен и готов да ни прости и да ни очисти... (I Йоан 1:9). „Ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца...“ (I Йоан 2:1).
стих 21. „Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда...“, защото ние ходим в общение с Него, изповядвайки всеки грях (I Йоан 1:7), и „ние имаме дръзновение спрямо Бога“ (Йоан 15:7) в молитва. Като ходим с Него, нашите желания са в съответствие с Неговата воля, защото сме водени от Неговия Дух.
стих 22. „И каквото и да поискаме...“ (виж Мат 7:7-8;. Як. 5:16; I Йоан 5:14). На първо място, ние имаме дръзновение и привилегия да се приближим до Бога чрез кръвта на Христа (Евр.10:19-22). След това, ако ние пребъдваме в Него, като „пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него“, той разкрива Неговата воля за нас чрез Светия Дух и ние можем да се молим според Неговата воля, та „каквото и да поискаме, получаваме от Него“ (Йоан 14:13; 15:7).
стих 23. „И това е Неговата заповед...“ Първата голяма заповед е: „Да възлюбиш Бога с цялото си сърце...“ (Мат. 22:36-40), и това предполага вяра в Христа и всичко, което е свързано с Него: Неговата божественост, Неговото въплъщение и идването Му като Син човечески, Неговото Спасително дело и помазанието Му от Бога. Резултатът от това е свят живот, т.е. „да се обичаме един друг, както Той ни е заповядал“ (виж Йоан 13:34).
стих 24. В края на този раздел за любовта се подчертава, че ако спазваме заповедите Му, това е доказателство, че пребъдваме в Бога и Той в нас. Например, както Господ Исус казва: „Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Йоан 6:56). Сигурността, че пребъдваме в Христа се дава чрез Светия Дух (Йоан 14:20; 17:21-23), който обитава във вярващия (Йоан 14:16-17). Той ни е даден в момента, когато предадем сърцето си на Него (Еф. 1:13-14), Светият Дух е Божият печат в нас и гаранция за нашето духовно наследство.