Човек не е способен да иска това, което трябва, защото волята му е поробена от греховната му същност. Ако човек е мъртъв в престъпленията и греховете си, ако е роб на греха и „всичко, което мислите на сърцето му въобразяват, е постоянно само зло“ (Бит. 6:5), тогава отговорът на въпроса: „Какво човек желае в своя живот и в какво упражнява своята воля?“, идва от самосебе си.
Арминяните** си представят грешния човек, като давещ се във водите на греха. Човекът се опитва да се задържи на повърхността със собствени усилия. Той рита и размахва ръце, за да задържи главата си над водата. На моменти потъва, но след малко изскача, за да си поеме глътка въздух. Арминянският евангелист идва до водата със спасителен пояс в ръката си и на него с големи червени букви пише: Евангелието на Исуса Христа. Той хвърля пояса на давещия се човек и му казва: „Хвани се за него със собствената си свободна воля и ще бъдеш спасен“. Ако в разбиранията си сте повече калвинист, то тогава ще се съгласите, че човекът е паднал във водата на греха, но той не се дави във водата, а вече се е удавил, което означава, че вече е мъртъв. Вече няма живот в него. Белите му дробове са пълни с вода, сърцето му е спряло. Вкочанен е като камък. Очите му са затворени и ушите му не могат да чуват. Падналият човек според думите на апостол Павел е: „мъртъв в престъпления и грехове“ (Еф. 2:1).
Затова, ако евангелистът дойде до водата и хвърли спасителния пояс, викайки на човека да се хване за него и да се покае в опит да се спаси, трябва да се случи и нещо друго. Защо? Защото мъртвите не могат да направят каквото и да било. Но арминианизмът казва точно това – че човек може да спаси себе си, като избере да бъде новороден. В този случай обаче човекрешава да следва Христа със своята собствена воля, но това не е достатъчно, за да бъде новороден. Поради тази причина мнозина ще кажат: „Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Мат. 7:22, 23).
Трябва да има отговор от Бога, че това се е случило, иначе си незаконороден, т.е. ти си мъртвороден, или казано по друг начин, ти си оставаш мъртъв.
Христос изясни, че мъртвите не могат да избират нищо, че плътта не ползва нищо и че човек трябва да бъде роден от Духа, за да може да види Божието царство и за да влезе в Него.
Приятели, според Библията човек е мъртъв. Затова Господ Исус каза:
„Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят, ще живеят.
Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:25, 26).
Всичките човеци са мъртви поради греха, но когато дойде съживителното Божие Слово и докосне твоето сърце, тогава трябва да има покаяние и послушание на Словото, което ще те доведе до Спасителната канара, която е Сам Господ Исус. Само тогава можеш да започнеш изграждането на своята къща, която ще устои на всички ветрове: „И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;
и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара“ (Мат. 7:24, 25).
В резултат на грехопадението, когато човек няма истинско покаяние, не се е обърнал от греховния си живот, той остава дете на дявола и всичките „въображения на мислите на сърцето му са само зло по цял ден“ (Битие 6:5). Такъв човек какво може да избира? Добро или зло? Бог или дявол? Благовестието за вечен живот или вечна гниеща смърт? Ако това е вярно, че човек не може сам да избере, логично е следващият ви въпрос да бъде: „Тогава кой може да бъде спасен?“.
Изненадващо, Господ Исус Христос отговаря на този въпрос. Той казва:
„За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно“. Но нека да уточним какво по-точно е невъзможно за човека? Господ Исус каза тези думи във връзка с това дали човек може да влезе в Божието царство със своето земно, материално богатство: „Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство“ (Лк. 18:25). И защо Господ Исус избра именно този пример с богаташа, за да изяви колко е невъзможно човек сам да влезе в Божието царство, тъй като със сигурност има и други неща в живота на човека, които биха му попречили да наследи вечните неща. Тук земното богатство има смисъла на това, чрез което човек може да си купи всичко на този свят, който е без Бога. И по точно това, което Сатана предлага на земните жители, както каза и на Господ Исус, когато Го изкушаваше: „На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто искам)“ (Лк. 4:6). В книгата Езекиил много ясно е изразено символично богатството, с което Сатана търгува, за да подлъгва човешките души: „Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки. Яван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове“ (Ез. 27:12, 13).
Приятели мои, това е което Сатана може да ви предложи да си купите от неговите сергии, но не може да ти предложи път и достъп до Божието царство! Затова Господ Исус ни обръща внимание чрез този богаташ, за да разберем, че земното тържище, на което се обогатяват човеците и на което се търгува със земно богатство, не предлага небесни стоки. Затова, което за човека е невъзможно за Бога е възможно, защото какво може да даде човек за своето изкупление? Пророк Михей провъзгласява: „ Ще благоволи ли ГОСПОД в хиляди овни, в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, плода на утробата си — загреханадушата си?“ (Мих. 6:7). Единствения начин да получиш достъп до Божието царство е да отидеш на небесното тържище, което не търгува със земните представи. На небесното тържище получаваш даром спасение и това е единствено във възможностите на Бога: „О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто {Еврейски: Тлъстината.}. Приклонете ухото си и дойдете при Мене, Послушайте, и душата ви ще живее“ (Ис. 55:1-3). Забележете, че на небесното тържище се предлага вино и мляко, които можеш да купиш, но без пари и без плата, защото друг вече е платил скъпоценната цена за нашите души. Чрез това, което ще купиш на небесното тържище твоята душа ще живее т. е. ти ще имаш достъп до Божието царство, но ако отидеш на земното тържище, където Сатана предлага своята стока ще загубиш своята душа, защото той търгува с човешки души и със сигурност ще изтъргува и твоята душа.
Ето, затова човек може да получи този ценен дар – Вечен живот, но призивът е: „Елате купете“! Какво означава това? Нали е даром, без пари и плата? Да, ние не можем да си купим спасение с греховно богатство, с което търгува Сатана, нито с някаква материална цена, каквито могат да бъдат нашите усилия да живеем свят живот и да се мъчим да следваме Христа. Тогава в какво се крие тайната на призива „Елате купете“? Единственото, което човек може да направи и да предложи на небесното тържище е своето сърце, което е страшно болно. Но точно такова сърце търси Бог, което е страшно болно и което Бог ще очисти и изцери без пари и без плата, защото цената е вече платена от Господа Исуса Христа на Голгота. Единственото, което трябва да направим е да се смирим и да сме послушни на Божията заповед: „ПОКАЙТЕ СЕ“! Това е човешката отговорност, за която всеки ще отговаря. Тя изисква покорност и послушание, и смирение. Тази отговорност изисква действие от страна на човека. Да, наистина човека е мъртъв в своите грехове и престъпления, но ОЖИВЯВАЩОТО БОЖИЕ СЛОВО има силата да оживи мъртвото човешко сърце и тогава човек идва на себе си, разбирайки че е мъртъв. Ето това е Божия сила призоваваща към ПОКАЯНИЕ и посочваща път за спасение чрез Исуса Христа.
Така стигаме до спасителното дело на Бога. Това е дело, което засяга всеки човек като личност. Всеки поотделно е отговорен пред Бога и следователно избавлението е лично. Ако Божието дело на Голгота засяга целия свят от създанието до самия край на века, то примирението ни с Бога е индивидуално. Никой не се ражда за сметка на друг. Затова Господ говори за спасението ни от греха и от смъртта като раждане от Бога, наречено още НОВОРОЖДЕНИЕ.
Новорождението е другата половина на спасителното дело на Бога. Първата половина е видима и явна от всяко око, това е разпнатия Господ Исус. Той бе издигнат високо на кръста пред очите на целия свят. И Той по един или по друг начин изобличава целия свят за грях. Другата половина е невидима, дълбоко засягаща вътрешността на човешката душа т. е. РАЖДАНЕТО ОТ БОГА, за да се наречем и да бъдем Божии чада.
Раждането от Бога е Божия сила, а покаянието е вика за спасение на поробената от греха човешка воля, която е осветлена от Благовестието Христово. Раждането от Бога и истинското покаяние вървят ръка за ръка.
Понякога калвинизма* стига до крайност, като казва, че Господ Исус е умрял само за тези, които се спасяват. Тази теория е известна като „теория на ограниченото благовестие“. Това е може би начин да се обясни предупределението т. е. Господ Исус е умрял само за тези, които са избрани – като следствие от това, че които предупредели тях и избра... И това че спасението на даден човек зависи единствено от избора на Светия Дух. Така щото ако ние сме определени за спасение, то каквото и да правим ще бъдем спасени. По всичко личи, че за нас като човеци не е дадено да притежаваме тези ресурси на познание, каквито са у Бога. Бог е всезнаещ и Той стои над събитията и Той знае, както началото така и края, защото за Него няма време и Той твори събитията. Докато за нас хората, ние сме неразривно свързани със събитията и участваме в развитието на времето, защото времето бе сътворено заради човека – „и стана вечер, стана утро...“. Ние сме част от целия този наниз от събития, които съставляват видимия свят – и това е значението на времето като дименсия. За нас е невъзможно да погледнем отгоре с Божия поглед, тъй като ние сме брънка от цялото творение, участващо в събитията, които пък са съставни елементи от времето. Тези събития могат да бъдат от всякакво естество – от случващото се в микрокосмоса и в макрокосмоса, съдбите на хората и всичко това е в Божията власт. Тази, така да я наречем времева брънка говори за Божието намерение, което е неизменно и което е у Бога още преди сътворението, но Бог ни изявява Своето намерение, за да ни направи съочастници на Неговата благодат. Така че няма да е грешка ако кажем, че времето служи за изпълнение на Божието намерение. Поради тази причина Сатана като противник на Бога ще се опита да промени този Божий план като промени събитията, които неумолимо водят към заложения от Бога край. Пророк Данаил ясно говори за това, че Сатана ще се опита до промени тази „времева брънка“: „И той ще говори думи против Всевишния и ще тормози светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закон; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време“ (Дан. 7:25).
Тук искам да поясна какво имам предвид под „времева брънка (бримка)“. Кръстих я така понеже ако проследим изпълнението на Божията цел, описана чрез апостола, тя започва от Божият престол, преминама през цялата човешка история и завършва пак при Божия престол: „Защото, които предузна, тях и предопредели… а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави“ (Рим. 8:29, 30). Предузнанието принадлежи само на Бога и то произхожда от Него, където е Неговия престол... и всичко като се изпълни според Божия план ще се върне отново при Него в слава, където е Неговия престол.
* КАЛВИНИЗЪМ
Отличително за калвинистката теология е схващането, че човешката душа е неспособна сама да постигне своето спасение и поради това има нужда от своя пастир. Всички хора са грешници и спасение носят не добрите дела, а само вярата. Калвин твърди, че „избраните“ (т.е. хората, които Бог е избрал да приемат Христа и за това да получат опрощение) са предопределени от Бога да бъдат праведни и само техните души ще получат спасение.
Окончателна формулировка калвинисткото учение получава на Събора в Дордрехт (1618 – 1619) в Петте точки на калвинизма.
Калвинизмът набляга на предопределеността и спасението. Петте фундамента на калвинизма са развити в отговор на арминианството (калвинизмът поддържа цялостна греховност, докато арминианизмът поддържа частична греховност).
Петте фундамента
Познати са като Доктрини на Благодатта и представляват аналогичен отговор на петте доктрини на арминианизма:
- Всеобща поквареност: човекът е засегнат от греха в цялото си естество: тяло, душа, ум и чувства.
- Безусловен избор: Божието благоволение към човека е напълно чрез Божия свободен избор, така че човекът нищо не може да добави. То е изцяло незаслужено от човека и не се основава на нищо, което Бог вижда в него (Еф. 1:1-11).
- Ограничено изкупление: Исус Христос не е понесъл греховете на всички, живели някога, а само на тези, които са били избрани за Спасение (Йоан 10:11,15).
- Непреодолима благодат: на Божия призив за Спасение никой не може да се противопостави.
- Устояване на светиите: не е възможно да се изгуби Спасението (Йоан 10:27-28).
** АРМИНИАНИЗЪМ
Арминианизъм е учение в рамките на протестантската доктрина, основано на теологичните идеи на холандския реформатор Яков Арминий (1560 – 1609). Преобладаващата насока на тази доктрина е евангелистко протестантство. Арминианизмът повлиява върху схващанията на духовния деец на Англиканската църква евангелиста Джон Уесли и върху основите на тази доктрина той изгражда религиозното течение методизъм.
Арминианизмът се основава на следните убеждения:
- Човекът е напълно неспособен сам да постигне спасението на душата си.
- Спасението е възможно само чрез Божията благодат (Sola gratia), за която никой не е напълно достоен.
- Никакви усилия на човека не са достатъчни за постигане на спасението.
- Свободният избор да се вярва в Бог, в неговата саможертва и в неговата божественост е единственото условие за спасение.
- Изкуплението на Исус е изкупление на всички хора.
- Бог позволява отказ на Божията благодат от страна на онези, които са се отрекли от Исус Христос.
- Спасението може да се изгуби, тъй като трайното Спасение изисква трайна вяра.