Списание

1. Господ Бог, който избра Аврам и го изведe от Ур Халдейски му даде името Авраам. 
2. „Бог на славата се яви“ на Аврам в Месопотамия. Това означава, че той е бил видян от Аврам. 
3. Събитията за които говорим се споменават в книгата Битие, глава 11 и 18. По този начин, на това място в Стария Завет се говори за първи път, че Господ Бог, преди да се въплати в плът като Божий Син, се срещна лице в лице с Аврам. Каква среща е била само! Какъв ефект е имала тя върху Авраам! Така, ние искаме да проследим неговия живот, за да видим влиянието на откровенията върху него, които Бог на славата му дава. Започваме с факта, че Господ беше Този, Който говорє с Авраам в Ур Халдейски (Битие 12:1). 
4. Тази личност, която се яви пред Авраам, бе Господ, и Бог на славата! Нищо чудно, че Авраам послуша и тръгна, както Господ беше говорил с него (Битие 12:1-4). Това е доказателство за вярата на Авраам – защото това беше сам Бог и заради Неговото слово към него. 
5. Това послушание на Авраам доведе до втората негова опитност да се срещне с Господа лице в лице, когато Господ му се яви в Сихем, Битие 12:7, този път с обещание за бъдещето на Авраамовото потомство. Това също доведе Авраам до поклонение на Бога, и ни напомня за думите на Господ Исус: „Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие“ (Мат. 25:29). 
6. Около седем години по-късно, Мелхиседек стана символ за едно от другите Божии имена като представи пред Авраам „Всевишния Бог“ (Бит. 14:18-20). 
7. Напълно очевидно е, че това име, което чу Авраам от Мелхиседек оказва силно влияние върху него по това време. В стихове 22-23 от Битие 14, той говори от сърце и ум, че възлага напълно упованието си на Бога и има страхопочитание от Него, който е върховен над всичко. Той бе научил, че може да разчита на Божията грижа и също така знаеше Божието откровение, че Христос – Божия Помазаник някой ден ще царува като стъпче под нозете си неприятеля на човешката душа - Сатана. 
8. В отговор на това, което Авраам рече на царя на Содом в края на глава 14, Господ разкри на Авраам, че е бил негов щит, негова твърде голяма награда“ (Бит. 15:1). Божиите деца не губят нищо, но печалят твърде много, когато отговорят чрез вяра на това, което Бог разкрива пред тях. Когато Авраам чу това, което Господ му каза, тогава Авраам говорє на Бога като на Господ Бог и по този начин го призна като свой Господар и разбра, че само Той може да му бъде утешител и помощник (Бит. 15:2, 3).
9. Авраам попита един много личен въпрос, който засягаше неговото бъдеще, за който той не виждаше да има задоволителен начин да се разреши. Но цялото бъдеще е известно на Този, който притежава пълен контрол, и Авраам получи обещанието, което далеч надхвърли и най-големите му надежди (Бит. 15:4, 5). А какъв бе отговора на Авраам (Бит. 15:6)? Той повярва на Божието обещание и тази негова вяра му се вмени за правда. Този отговор от страна на Бога към Авраам е отговор и за нас. 
10. Как ние отговаряме на Божиите откровения? Петнадесет години по-късно, когато Авраам беше на деветдесет и девет години, Господ му се яви за трети път (Бит. 17:1). И тогава, Бог го запозна с още едно от Своите имена.
11. Името, с което Той стана познат на Авраам бе: „Всемогъщия Бог“, защото Бог искаше Авраам да знае, че Той не само е Единствения, който извършва всичко, но също така е „напълно достатъчен“ за всички нужди на Авраам. Каква благодат! Господ направи безусловен, вечен завет с него и в този момент промени името му от Аврам – „възвишен баща“, на Авраам – „баща на множество“. Това доведе Авраам да падне на лице в поклонение, и нов тласък в общението му с Бога (Бит. 17:3). Но, уви, както Авраам, така и ние „имаме това съкровище в пръстни съдове“ и не винаги живем в хармония с това богатство. 
12. Авраам отговори с неверие, (Бит. 17:17-18), което Бог трябваше да коригира. Какво състрадание от Божия страна към Авраам! След това Бог прекрати словото Си към Авраам и се възнесе от него, а Авраам направи всичко, което Бог му заръча. Няколко години по-късно Господ се яви за четвърти път на Авраам в Мамре, на място, където той е живял няколко пъти. Това място се свързва с Хеврон, което означава „общение“, и този път срещата между Авраам и Бога е трябвало да бъде от особена важност (Битие 18:1). Тук при тази среща Авраам за пореден път се обръща към Бога, наричайки Го – Господарю мой (стих 3).
13. Забележете, че на четирите срещи, които имаше Авраам с преди въплатения Божий Син, Той му се изяви като Бог Йехова, „Бог Всемогъщий“, „Ел Шадай“, и Господ Адонай. Всички са имена на Този, Който е нашият Спасител, Господ Исус Христос. Не само, че Авраам получи Божието обещание да има син от съпругата си Сара, (Бит. 17:21), но той получи и привилегията да се разговаря с Господа за Неговите планове относно Содом. Авраам е знаел Господния характер, че „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“, и затова Го попита шест пъти, дали ще пощади града, заради племенника си Лот, който живееше там. И тук разбираме за сигурността, която имаше Авраам в Господа чрез неговия израз: „Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?“ (Бит. 18:25). Така че, докато ние трябва искрено да се молим за душите, в същото време трябва да имаме предвид Божия суверенитет и правдата във всичко, което Той прави.

Няколко години след това, Авраам стана свидетел на изпълнението на Божието обещание да му даде син чрез съпругата му Сара. Това бе последвано от срещата му с Авимелех във Вирсавее, (Бит. 21). След това, там, Авраам призова името на Еова Вечния Бог (Бит. 21:33). Това е още едно от Божиите имена, и то не се появява никъде другаде в Писанието. Думата „вечен“ в този стих означава „скрит; това, което се крие“ - тоест, началото или края не са определени. Авраам беше научил, че Бог има изобилна благодат за него, повече, отколкото това, което той е имал досега в живота си, въпреки че не е знаел какво Бог е приготвил, и че трябва да чака Бог да му изяви на своето време. Ние също имаме Божието слово, което ни напомня, че „сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно“ (I Кор. 13:12).

Това име – Еова, Вечния Бог ни въвежда в следващата, 22 глава, която е прекрасна и важна с това, че в нея за първи път четем в Писанията думата „любов“ и че във нея се разкрива връзката между Отца и Сина (Бит. 22:2). Това, което Авраам научава, е, че „Бог ще промисли за Агнето за всеизгаряне (Бит. 22:8). Това е още едно описателно име на Бога. Той е Този, който ще предизвика да се случи едно от най-големите събития в живота на Авраам! По-късно, Авраам нарече мястото „Господ ще промисли” (ст. 14). Авраам е знаел, че Този, Който е Бог (Елохим) също е ГОСПОД (Еова – Аз Съм)! Виждаме, духовното израстване на Авраам, след като в личен контакт с Бога научава Неговите имена и тяхното значение. „Доближавайте се до Мен и Аз ще се доближавам при вас“, казва Господ. Дали и ние също се учим от това, което Господ ни говори и пребъдваме ли в Него? Например, дали само се молим в името на Исуса или знаем от опит, че „ Този Исус, ... Него Бог е направил и Господ, и Христос.

Подобаващо, с това завършва разкриването на Божиите имена в живота на Авраам. Една част от истината за Бога разкрита в Стария Завет е, любовта на Отца към Сина, и тук в глава 22 от Битие е изразена именно тази картина: Бог Отец и Неговия Син, Исуса Христа. Бог Отец изпрати Сина Си като Спасител на света. Неговия Син, Господ Исус Христос, беше „Агнецът Божий“, който изпълни волята на Своя Отец, като доброволно стана жертва за изкуплението на нашите грехове и даде живота си на Голгота.

В допълнение към тези имена, Бог разкри на Авраам истината за Своята цел за изграждането на Божия народ, отвъд това, което касаеше личния му живот на земята, както четем в Евреи глава 11 стихове 13-16. Такова трябва да бъде и нашето отношение към мястото ни на този свят като Божии деца и да разбираме, че сме пришълци на земята и нашето отечество е на небето, където ще сме заедно с Христа в небесни места. Бог благоволи да нарече Авраам „Божий приятел“. Колко е угодно на Бога да стане познат на Своя народ! Колко е важно другите да виждат в нас такива, които са възлюбили Бога!

Това са само няколко от многото имена, с които Бог е познат в Стария Завет, разкривайки неговата личност и неговия характер. Имаме ли страх и почит от Неговото име, даваме ли дължимата Нему слава, като Му се покланяме, и уповаваме на Него, защото в Божието име е основата на всяко благословение.