Списание

Числата 10, 100 и 1000

  Числото 10 и кратните му (100, 1000) обикновено представят пълнотата на това, което описват, без „задължително“ това да означава целостта му. Ето една илюстрация: понеделник е един цял ден, но не представлява цялата седмица. По същия начин десетката представлява завършеността или пълнотата на един определен ден, но не и задължително целостта на цялата седмица, част от която е този ден, т.е. числото 10 представлява един съвършено завършен детайл от нещо по-общо. Един много добър библейски пример за това намираме в книгата Откровение 12 и 17, където се описва звяр със 7 глави и 10 рога. Числото седем илюстрира целостта или целия период от време на власт (главите) и управление (короните) на сатана. Десетте рога символизират неговото управление само към края на света. Например, както е записано в Откровение 17, десетте рога, които все още не са получили царска власт (по време на написването на тази книга), но за един час е пророкувано, че ще получават власт като царе (ще царуват) заедно със звяра. Десетте рога представляват времето (10), през което тези царе ще имат власт (рога) да царуват със звяра. Наречено е малко време, но всъщност значи цялото време на владичество според контекста на владичество на звяра. Тук, в случая, числото 10 символизира пълнотата на времето, за което са се развили определени събития. По същия начин кратните на числото десет, като десет по десет (100) или десет по сто (десет на трета степен – 10 х 10 х 10), символизират пълнотата на това, което описват, без това задължително да описва целостта на нещо по- глобално. Като пример нека вземем притчата за изгубената драхма.

Лука 15:8 - „Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби едната драхме, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?“

В притчата за десетте драхми жената изгубва една от десетте. Тя я търси, докато не я намери. Това е номерична символика, която изобразява търсенето на душите, които има да се спасят. Може да се каже, че това е цялото благодатно време, през което ще се спасят всички, които са предузнати (които предузна тях и предопредели...). Този процес на търсене е посочен и в книгата на пророк Захария така: „Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем, Които са очите Господни, тичащи през целия свят, като видят отвеса в ръката на Зоровавела“ (Зах. 4:10; виж още Малахия 3:16). Тук под „очите Господни“ трябва да се разбира Господният Дух, който издирва всичко (А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини, 1 Кор. 2:10); а отвесът говори за Господнята правда. Когато изгубената драхма бъде намерена, съкровището ще добие своята завършеност и пълнота. Тук числото 10 визира всички вярващи. Ние сме драхмата, която е открита от запаленото светило. Сходна е и притчата за стоте (частно на 10) овце:

Лука 15:3–5; Матея 18:13 - „И Той им разказа тази притча: Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? И като я намери, вдига я на раменете си радостен. ...истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.“ 

Тук вниманието ни е насочено към тази овца, която олицетворява единствения истински смисъл на пълнотата, изразена в числото 100. Без нея няма да има пълнота, а само някаква имитация на пълнота. По същия начин дяволът може да изрича истини както в Едемската градина, но когато не казва цялата истина, тогава това е лъжа. Така и тук едно стадо от 99 овци може да се доближава до смисъла на пълнотата, която е само в нашия Господ, но в действителност не представлява истинската пълнота. Този принцип на заблуда, идващ от Сатана, Господ Исус го изрази по друг начин, като каза на същите фарисеи и книжници: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние“ (Лука 5:31). Книжниците и фарисеите мислеха, че само те изпълват бройката от праведни и „това простолюдие, което не знае закона, проклето е“. Затова Господ Исус им каза тази притча със 100 овце, за да ги изобличи и да им покаже, че те са тези 99 праведници, които нямат нужда от покаяние. Но ценността е в тази единствена бройка – един грешник, който се кае, за когото и небесата се радват. Тази единствена бройка представляват всички Божии чада, които са били изгубени в този свят (пустинята), но намерени от Божията благодат и въведени в радостта на техния единствен Пастир – Исуса Христа. Числото сто тук представя пълнотата и съвършеното Спасително дело на Христа, което ще изпълни Божието намерение напълно. По същия начин и числото 1000 (10 x 10 х 10) изобразява пълнота. Седма глава на Исая говори за първото идване на Месия, а в стих 14 се казва: 

Исая 7:23–24 - „И в ОНЗИ ДЕН всяко място, където е имало хиляда лози по хиляда сребърника ще бъде за глогове и тръни. Със стрели и лъкове ще дойдат хора там, защото цялата страна ще стане само глогове и тръни.“

Буквално ли трябва да разбираме тези числа? Наистина ли е имало точно хиляда лози и хиляда сребърника, а не 1001 или 999? Ако се вгледаме по- отблизо, ще видим, че Бог ни разкрива, че на мястото, което изцяло е било осеяно с лози, ще има глогове и тръни. Не бива да разбираме числото хиляда като буквална и точна цифрова стойност на лозята на онова място или на стойността на всяко лозе (1000 сребърника), а по-скоро това цели да илюстрира, че там, където е било изцяло покрито с реколта и където е било цялото съкровище, ще обрасне с глогове и тръни. Така че числото хиляда е използвано да дефинира голямо количество или дълъг период от време, но не и буквално математическо число – хиляда.

Второзаконие 7:9 - „И така да знаеш, че Господ, твоят Бог, е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му.“

1 Летописи 16:15 - „Помнете винаги завета Му, словото, което заповядва на хиляда поколения.“

Псалм 105:8 - „Винаги помни завета Си; словото е заповядал за хиляда поколения.“

Тук хиляда е използвано образно, за да покаже, че словото Божие е за целостта на времето, а не просто до точно хиляда поколения след този, който е пазил заповедите Му. Божието Слово е за всички поколения, не само за хиляда. Но Бог използва числото хиляда тук, за да покаже една цялостна духовна картина на времето. Това важи с пълна сила и за хилядолетното Божие царство, за което четем в 20 глава на Откровение. Това е един добър пример на символизма на числата в Словото. Тя ни разкрива цялото време на Божието царство (тук, на земята, в сърцата на изкупените, тъй като времето е част от творението), връзването на Сатана (от това да мами народите) и така до деня на възкресението. Забележете, че не е цялото време от началото, нито пък буквално 1000 години, но по-скоро цялото време от първото до последното събитие, описани там. Тук можем да поясним какво означава дяволът да бъде вързан, за да не мами народите. Дяволът винаги е бил измамник и ние го виждаме още в Едемската градина. Господ Исус казва за него, че е лъжец и баща на лъжата (Йоан 8:44). Но тук, когато се казва, че е вързан, за да не мами народите, не означава, че няма да има грях и че прокълнатата от Бога земя ще се превърне в рай! От описанието в книгата Откровение се вижда, че през цялото време от символичните 1000 години в сърцата на хората има грях. Ако това не беше така, то тогава дяволът, след като бъде отвързан, нямаше да може да подмами народите по цялата земя, защото в тях нямаше да има грях. Но грехът е посят в сърцето на човека още в Едемската градина и той носи характера на своя баща – дявола. Така че не е необходимо личното присъствие на Сатана, за да съгреши човек. Грехът е достатъчен, за да покварява, да дава смъртоносни плодове, а „грехът, като се развие напълно, ражда смърт“ (Яков 1:15). Оттук разбираме, че времето, когато дяволът бъде отвързан, за да подмами народите, ще е време, когато той ще се прояви в своята пълна власт и сила. Това време ще се характеризира с „мерзостта, която докарва запустение“, която ще застане на святото място (Мат. 24:15; Дан. 7:25; 9:27; 11:31). Редно е да кажем и какво означава дяволът да бъде вързан. Сам Господ Исус дава отговор на това: „Или как може да влезе някой в къщата на силния и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния?“ (Мат. 12:29). Тук силният е дяволът, който е поробил човешката душа и я води чрез грях в смърт; но се яви Божията благодат, която в образа на по-силния може да освободи човека от оковите на смъртта и греха. Но за тази цел Господ Исус трябваше да „съсипе делата на дявола“ (I Йоан 3:8) и на кръста Той изпълни делото докрай, като рани смъртоносно главата на Сатана (Битие 3:15). Така
разбираме, че дяволът е вързан от Божията благодат, която е по-силна от него. Затова и апостолът казва, че има сега един, който възпира несвоевременното явяване на човека на греха, сина на погибелта... (2 Сол. 2:6–8). Този, който възпира, е Светият дух, чрез Когото Божията благодат работи в сърцето на грешника. Затова призивът към всеки е да изкупва благовремието, докато има благодатно време (Ефес. 5:16). Всички тези размишления ни водят към извода, че тези хиляда години, в които дяволът е вързан, са същите тези символични хиляда години (chilioi – гр.), в които работи Божията благодат, която ще извърши делото за спасение на човешките души напълно, така че никой от тези, които ще бъдат спасени, няма да бъде оставен вън, което всъщност е и смисълът на гръцката дума за хиляда – това е 10 на степен 3, или 10 х 10 х 10 = 1000 – мощен израз на нещо, което е напълно завършено и силно подчертава значението на думата „пълнота“. Тази „пълнота“ я виждаме и в описанието на размерите на Новия Ерусалим: „Дължината, широчината и височината му са еднакви“(Откр. 21:16). Същото казва и апостол Павел: „да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Еф. 3: 18, 19). Тук „широчината“ говори за Божията милост и благодат, която изкупва човеци за Бога и те са от всички земни краища; „дължината“ говори за времето, през което тези човеци са били изкупени, а това е цялата човешка история, от Адама до Господнето пришествие (виж Еф. 2: 18-21). „Височината“ говори пак за благодатта, която е от небето, т. е. Божия. „Дълбочината“ е израз като дименсия, чрез която апостолът иска да изрази духовните дълбочини и Божии тайни, до които достигат изкупените, жители на този небесен град – Новия Ерусалим, и то пак чрез Божията благодат. Така че широчината и дължината, височината и дълбочината имат еднакви дименсии (размери), защото те зависят единствено от Божието намерение и цел, която Той изпълнява въз основа на изкупителното дело Христово, която кръв на Голгота има силата да изкупва тези, които гледат с вяра на Него. Както Авраам се оправда чрез вяра в Месия, така и ние сега в новозаветно време трябва да имаме същата вяра в Исуса Христа, начинателя и усъвършителя на вярата ни (Евр. 12:2). Затова е казано в книгата Откровение: „Дължината, широчината и височината му са еднакви“ (Откр. 21:16). Размерите на небесния град не са буквални, а говорят за нещо много по-важно – Божието намерение да изгради този Небесен град от човеци, отделени от този свят – народ, който е предузнал (Римл. 11: 2). В подкрепа на това становище можем да прочетем още много места в Словото, където е използвано числото хиляда или друго кратно на десет, за да се извлекат символичният смисъл и духовният характер на картината. Един друг такъв добър пример намираме в историята за Саул и Давид от 1 Книга на Царете:

 1Царе 18:7-8 - „И жените, като танцуваха, пееха една на друга и казваха: 'Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди' “.

А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза:
На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?“ Тук се разкрива културата на хората от онова време, както и разбирането им именно за тази числена символика. Те не са възприемали буквално тези числа, а по-скоро преносно, за да подчертаят дадена истина. В случая жените пеят, че Давид е поразил десетки хиляди, като до този момент четем, че той всъщност е убил само Голиат и се е върнал от едно поражение на филистимците, а в същото време на Саул, който е бил военен мъж много преди Давид, се отдават само хиляди поразени... Жените, които пеят песента, не са брояли една по една всички жертви на двамата мъже, те няма откъде да знаят тези факти. С тези си думи те отдават по-голяма чест на Давид, като казват: „ако Саул е поразил хиляди, то Давид десет пъти повече, защото излезе сам срещу огромния Филистимец, от когото трепереха Саул и цялата му войска, и го победи само с една прашка и Божията помощ“. Или в по-прав текст: „Саул порази много, но Давид – много повече!“.

Предишната статия: "Числата в Библията – Числото 7 (3/5)"

Следващата статия: "Числата в Библията – Числата 12 и 40 (5/5)"