Има една рисунка на художник, който е вплел един в друг два образа. Тази рисунка се намира точно пред вас. Единият образ е на стара грозна жена, чийто образ се набива веднага на очи. Другият образ, за да го откриете, трябва да се потрудите. Той е на млада и красива дама. Така и тук, в тази история, мнозина човеци, вярващи и невярващи, не виждат красивото изображение на Божия спасителен промисъл за душата на човека или неговото сърце, което Божието слово определя като страшно болно (Ер. 17:9). Но за да видиш неповторимостта на Божия спасителен план, трябва да се потрудиш – да попросиш от Господа благодат и „колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш“ (Откр. 3:18). Мнозина обаче ги мързи да поискат от Господа „злато, пречистено с огън“ и остават в позицията на такива, които се наслаждават на отдавна минали събития, чиито образи са погрознели с времето, като неистово се опитват да видят в тях някакъв смисъл, който времето им е отнел.
За да не бъда голословен, ще спомена само един от вариантите на тълкуване на гореописаната случка, което тълкуване мнозина вярват, че е единственият възможен сценарий. Така те виждат Яков като преодолял и надвил Бога и човеците, като в крайна сметка това ще се случи някога в неопределено бъдеще и Яков, който всъщност е Израил, ще победи и ще седне като победител и бог на Славния Престол. Сега може би е моментът да се попитам – откъде ми е познат този стремеж да се седне на Божия престол? Като че ли някъде съм чел за един, който иска твърде много да си присвои титлата Бог и да представя себе си за бог? О, ами да! Ето тук, във Второ Солунци 2:3-4 е писано за една такава личност: „...човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог“. Не знам за вас, но мен тръпки ме побиха.
Други пък виждат в така представената трактовка измама за човечеството и че целият Стар Завет бил измислен и нагоден за угода на някого. Така че едните и другите, като не познават Божията воля и като нямат състояние, се завличат от своите собствени страсти и като се заблуждават, погубват и себе си, и своите слушатели.
За да разберем смисъла на борбата на Яков с Бога, първото нещо, което трябва да знаем, е, че:
Когато говорим за старозаветните образи, трябва да имаме предвид, че Божието Слово ги представя като сянка на „небесните неща“ (Евр. 8:5),
„които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово“ (Евр. 10:1; Колос. 2:17).
И второто нещо е да попросим от Бога мъдрост и смирение, за да разберем смисъла на израза: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“ (Мат. 22:32).
Нека да започнем с Авраам.
Когато говорим за завета, който Бог сключи с Авраам, че от „Авраам непременно ще стане велик и силен народ“, това беше Завет по благодат. А Завет по благодат означава, че не е Завет по дела, т. е. всичко, което Бог каза на Авраам в този завет, ще дойде по пътя на благодатта, сиреч чрез вяра в Помазаника, в Господа Исуса Христа, а не чрез дела. Всъщност Авраам бе оправдан именно чрез тази вяра в Агнеца Божий! И не само това, но „Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението
Му е неизменимо, си послужи с клетва, така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда“ (Евр. 6: 17-19).
Двете неизменими неща, за които говори апостолът, са Заветът, който Бог сключи с Авраам (Бит. 17:7), и клетвата, с която Бог се закле на Авраам:
„В Себе Си се заклевам, казва Господ... то Аз ще те благословя премного и ще умножа, и преумножа потомството ти... и в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята“ (Бит. 22:16-18).
Ето това е Заветът по благодат, който Бог сключи с всички Авраамови потомци. А кои са Авраамовите потомци? – Господ Исус каза: „Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите“ (Йоан 8:39), а пък апостолът допълва: „Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада“ (Гал. 3:7). Така разбираме, че този народ, за който Бог се закле на Авраам, ще дойде по пътя на благодатта, т. е. чрез вяра в Исуса Христа. Затова Господ каза на Израиля условието, при което те ще се назоват Божий народ:
„Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля... Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ“ (Изход 19:3-6).
Това условие може да се изпълни единствено в Господа Исуса Христа, в Агнеца Божий, който понесе греховете на целия свят, на всички без изключение. Затова апостол Петър пояснява, че това царство свещеници и свят народ се изгражда само чрез вяра в Исуса Христа, т. е. това са Авраамовите чада:
„Защото е писано в писанието: - „Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами“. За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“, и „Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват“; защото се спъват о словото и са непокорни, за което бяха и определени. Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ (1 Петр. 2:6-9).
Очевидно този свят народ са Божиите чада, които по пътя на вярата в Господа Исуса са оправдани и имат достъп до Божието присъствие, защото те са като живи камъни, които се съграждат в духовен дом, за да бъдат свято свещенство, да принасят духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа (1 Петр. 2:5). А този Духовен дом сме ние, сиреч родените от Бога – възкликва и апостол Павел (Евр. 3:6).
Така стигаме и до Яков и значението на името Израил, което Бог му даде. Първо, нека да видим кои са Яков според Божието Слово?
„Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков“ (Пс. 24:6).
Тези, които търсят Божието лице, те са назовани Яков. А кой може да пристъпи пред Божието лице, защото Бог е огън пояждащ? Пророк Исая задава същия въпрос и Бог му дава отговор:
„Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци? Който ходи праведно и говори справедливо“ (Ис. 33:14, 15).
А кой може да ходи праведно пред Божието лице, тъй като ние като човеци нямаме такава правда, че да се одързостим и да пристъпим в Божието присъствие, пред Неговото лице, защото сам Исая казва:
„Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите“ (Ис. 6:5).
Тогава кои са тези, които търсят Божието лице? Явно е, че те имат дръзновението да застанат пред Всевишния Бог, без да се страхуват! Това са тези, които са облечени в правдата Исус-Христова. Единствено само така облечени можем да кажем „Лицето Ти ще търся Господи“ (Пс. 27:8). Примирението на грешника с Бога може да стане единствено и само чрез жертвата на Исуса Христа, Който понесе върху Себе Си нашите грехове.
„И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син..., нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“ (Евр. 4:14-16).
И така разбираме, че Божиите изкупени чрез кръвта на Исуса Христа, ТЕ СА ЯКОВ. Само те могат да кажат: Лицето ти ще търсим Господи, защото това е повик за общение. Когато общуваме с някой човек, ние заставаме лице в лице с него. Но общението с Бога може да стане единствено и само ако сме родени в Неговия дом, а Негов Дом сме ние, родените чрез вяра в Исуса Христа.
Сега нека да проследим борбата на Яков с Бога. Какъв е смисълът на тази борба и за какво е тя? Това не е борба на противопоставяне, както считат някои. Още по-глупаво е да мислим, че Яков е преборил и надвил Бога. Това е борба за благословение, и то небесно благословение, защото преди това Яков получи от баща си Исаак земно благословение, но сега той иска нещо друго – небесно благословение. А небесно благословение може да се иска от Този, който притежава, така да се каже, небесните ресурси, и това е само Бог.
Господ Исус каза една притча, в която се вижда какви трябва да са характерът и усърдието на този, който търси:
„Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки: В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще є отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“ (Лук. 18:1-7).
Още в началото на случката с Яков се казва, че той остава сам. Когато търсим благословение от Бога ние трябва да останем насаме с Него и нашата молитва към Него трябва да е сърдечна, а не умствена:
„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве“ (Мат. 6:6).
Всяка среща с Господа е лична, ние сами трябва да отидем при Него и лично да Го помолим, лично да Му се доверим. Разгледайте случая с Вартимей, един слепороден човек, който, като разбра, че Господ Исус минава по пътя, на който стоеше, и започна да вика: „Исусе, сине Давидов, смили се за мене!“. Той не спря да вика, докато Господ Исус не заповяда да му го доведат. Ето това беше борбата за благословение на Вартимей, въпреки че го мъмреха да млъкне, той не спря да вика след Господа. Така Господ изпитва и нашите сърца! Не че не може да отговори веднага, но е нужно време, в което Господ Бог изпитва нашите сърца!
И тогава Господ попита слепородения човек Вартимей: „Какво искаш да ти сторя?“. Всеки един човек е сляп от рождението си за Бога, докато не осъзнае нуждата си от Спасител, който може да му отвори очите. Ако ти и аз не осъзнаем това наше състояние на слепота ние никога няма да викаме към Господа за спасение. „Господи, да прогледам“, отговори слепороденият. „Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.“
Ето, виждаш ли, скъпи ми читателю, какво е борбата за благословение. Ангелът Господен се допря до ставата на Яков и тя се изкълчи. Каква жива картина, показваща нашата безпомощност и несъстоятелност, говореща ни още и за това, че Божията благодат и спасение са дар от Бога, а не са наша заслуга! И за да не остане и сянка от съмнение в това, ето че
Бог се докосна до физическите и материални способности на Яков, така че ако в него е имало някаква надежда и упование в собствените си сили, то те напълно да изчезнат. Тогава остава само копнежът на сърцето. Това е единственото, което иска нашият Господ от нас, да не отслабваме да викаме в молитва и копнеж за Божието благословение. Точно това виждаме и в случая с Яков, който въпреки своята немощ и безпомощност се бори цяла нощ за благословение. Ето това е характерно за тези, които търсят Божието лице. Те са Яков. Те са изкупените чрез кръвта на Агнеца, те са Божиите чада, родени в Неговия Дом; те са Авраамовото потомство; те са Израил, сиреч – Борец с Бога. Ето че Божието Слово ни разкрива истинския смисъл на това да бъдеш Яков – да търсиш Божието благословение, защото Господ непременно ще те благослови на Своето време. Защото Господ Бог е потвърдил чрез две неизменими неща Своята воля – Завет, който е сключил с нас по Благодат.
Затова Той е Бог Авраамов – Бог на Завета, чрез който Завет се узаконяват тези, които ще бъдат:
– наследници на Бога и сънаследници с Христа,
– наследниците по обещание;
– наследниците на царството, което е обещал на тези, които любят Бога (Рим. 8:17; Гал. 3:29; Тит 3:7; Як. 2:5).
Затова Той е Бог Исааков – единственият път и жертвата, чрез която ние ставаме законни наследници на Божията благодат. Исаак е праобраз на Господа Исуса Христа, когото Бог възкреси от мъртвите, така и Исаак беше по един начин възкресен и подарен на Авраам и на цялото негово потомство.
Затова Той е Бог Яковов – Той е Бог на тези, които търсят Неговата благодат, които търсят Неговото лице, които могат да стоят в Божието присъствие, понеже са облечени с Правдата Исус-Христова. Те са Яков! Те са Израил! Те са Авраамовите чада!
„Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов? Той не е Бог на мъртвите, а на живите“ (Мат. 22:32). Какво означава да сме живи? Божието Слово недвусмислено прави разлика между живот с Бога и живот без Бога. И сам Господ Исус коригира нашите представи за истинския живот, като казва, че живот без Бога е равно на смърт, а живот с Отца е истински живот (виж Йоан 5:24-29).
Така че Авраам, Исаак и Яков говорят не за плътското и земното наследие, а за нещо много по-важно и по-различно! Те говорят за Божия спасителен план, чрез който всеки може да живее и името му да е записано в Книгата на Живота!
Защото животът ви е скрит с Христа в Бога (Кол. 3:3).
Но ако някой иска да спаси живота си на тази земя, ще го изгуби; а който изгуби живота си за този свят, заради Христа, ще го намери (Мат. 16:25).
Като знаем всичко това, нека да паднем в смирение пред нозете на нашия Господ и Спасител и да благодарим за чудния Негов Спасителен план, чрез който се изкупват души от всеки народ, племе и език, така щото да стане разбираемо на всяко едно сърце какво Господ е сторил, за да ни освободи от връзките на греха и на смъртта. Затова не може да не възкликнем с думите на апостола:
„И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова; И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им“.
Спасението на целия Израил е завършекът на едно Спасително дело на Господа Исуса Христа, Избавителя от Сион, който единствен може да отвърне нечестието на грешника, който търси благословение като Яков, и то въз основа на Завета на пролятата кръв на Божия Агнец, който е Завет по благодат, посочен на човека още от неговото грехопадение!