Гордостта е умствено и морално състояние, което предшества почти всички други грехове. Писанието казва, че всеки, който има горделиво сърце, е мерзост за Господа: „ Мерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан“ (Пр. 16:5). Бог е казал: „Който има горделиво око и надигнато сърце, него няма да търпя“ (Псалм 101:5). Гордостта приема различни форми, но в същината си тя произлиза от надменното човешко сърце. Някои се гордеят от своята външност, други – заради произхода си, трети – заради богатството си или мястото, което заемат в живота. С други думи, гордостта може да бъде на духовна основа, на интелектуална, материална или социална основа. Гордостта на духа беше причината Луцифер – дяволът, да падне. Това е началото на греха: „Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова“ (Ис. 14:12-15). Тук виждаме дяволът да казва пет пъти – „Аз ще...“. Гордостта в неговото сърце беше първият грях, който някога е бил извършен в света. Духовната гордост, тъй като се основава и уповава по-скоро на своята собствена добродетел, отколкото на Божията благодат, е осъдена от Бога. Тя е причината за омразата към другите и за това да ги презираме. Тя приглася с думите на отвратителния фарисей от миналото: „Господи, благодаря ти, че не съм като другите човеци...“ В посланието на Яков (4:6) се казва: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ А в Притчи мъдрецът говори от името на мъдростта: „Аз мразя гордост и високомерие, лош път и извратени уста.“ Гордостта има отвратителен мирис, който се разпознава чрез духовното обоняние. „Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения. Още и от гордост предпази слугата Си: да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен и ще бъда чист от много престъпления“ (Псалм 19:12-14).
Ето един пример, който някой е дал във връзка със това, че причината за зловонието, което се разнася около нас, може да е в самите нас: Възрастен човек, който имал дълга брада, седнал под сянката на едно дърво, за да си почине, легнал и заспал. Минали нечестиви младежи и като видели спящия човек, решили да си направят шега. Намазали брадата му с гнусни неща и се отдалечили. Когато се събудил, човекът си казал: Колко отвратително мирише навсякъде. Огледал се наоколо, за да разбере откъде идва тази отвратителна миризма, погледнал да не е настъпил или легнал на нещо, което не е видял, и тогава забелязал, че брадата му е изцапана и че миризмата идва от него самия.
Затова е добре, когато със смирение пристъпваме към престола на благодатта с думите: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път“ (Псалм 139:23, 24). Ако с поведение, с думи и с живота си казваме на Бога, както пророк Исая описва отношението на Израил към Него: „Стой надалеч, не се приближавай до мене, защото аз съм по-свят от тебе…“ то Божият отговор е: „…такива са дим в ноздрите Ми, огън, горящ през целия ден“ (Исая 65:5).
Обикновено използваме названията на градовете Содом и Гомор като нарицателни за място, където се е водил неморален живот, но пророк Езекил допълва тази наша представа – че неморалността е следствие на друго беззаконие и това е гордостта: „Ето какво беше беззаконието на сестра ти Содом, нейното и на дъщерите й: гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие; а сиромаха и немощния не подкрепяше; те се и възгордяха и вършеха мерзости пред Мене; затова, като видях това, ги отхвърлих“ (Езекил 16:49, 50).