КОРЕНЪТ НА ЗЛОТО И ПОБЕДАТА НАД НЕГО
Като деца сме чели приказки за змея, който имал десет глави. За да бъде победен обаче той, е трябвало някой със смело и всеотдайно сърце да нанесе смъртоносните рани на всичките тези десет глави. Реалната картина на злото в този свят доста точно кореспондира с този образ, а Свещените писания го изобразяват като звяр (Откр. 13; Дан. 7). Преди всичко обаче коренът на злото е в греха, а зад всичко стои Сатана. Единствено Божият Син – Господ Исус Христос (от гр. Христос = Помазаника = Месия), нанесе смъртоносна рана на Сатана – това Той стори с кръстна смърт на Голгота. Тази победа на Господ Исус бе предсказана (Битие 3:15) и Той дойде, за да провали делата на дявола (I Йоан 3:8). Затова всеки човек може да намери Спасение от злото и от властта на господаря на злото, като се примири с Бога, източника на живите води (Ер. 2:13). А примирението се постига единствено чрез Исус Христос посредством покаяние и вяра в Него. Затова и първите думи, когато Господ Исус започна да проповядва, бяха: „Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието“ (Марк 1:15). А благовестието е:
- Словото на Истината (Еф. 1:13);
- Посланието на примирението (II Кор. 5:19);
- Благовестието е: „Христос (Помазаника) умря за греховете ни според Писанията“, Той бе погребан; и беше възкресен на третия ден според Писанията (I Кор. 15:3);
- Благовестието е вестта за Божията благодат (Деян. 20:24), която дойде чрез Господ Исус;
- Благовестието е Божия сила за спасение на всеки, който вярва (Рим. 1:16);
- Благовестието е покрито за тези, които погиват (II Кор. 4:3).
Благовестието изявява Истината, че човекът Исус е Божият Помазаник (Месия), Който „на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва“ (Евр. 9:26). Той е, Който стои отдясно на Бога и Който осъществи предвечното намерение на Бога да събере в едно тези, които са Негови (Ефес. 3:11; Йоан 11:52). Това е свидетелството на Божието Слово и основен враг на това свидетелство е Сатана. Именно поради това свидетелство „главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят“ (Йоан 5:18; Мат. 26:59). Същото сториха и на апостолите (Деян. 7:54-60).
Борбата със злото е невидима, тя не е срещу плът и кръв, а срещу духовни сили (Ефес. 6:12). Проявленията обаче на тази борба и нестихващите опити на Сатана да осуети Божия план за спасение на човешките души обхващат и видимия свят. Такива са гоненията на християните, трудностите, които създава Сатана на тези, които търсят Истината в Божието Слово, а от друга страна, изкушенията, които поставя пред човека, за да го отклони от реалния въпрос за смисъла на неговия живот (сатђн не е име или титла, а транслитерация на еврейската дума за „клеветник, противник“ и ударението пада на втората гласна).
Колкото повече наближава „краят на всичко...“ (I Петр. 4:7), толкова повече се сгъстяват събитията в света и толкова по-малко време и възможност ще има човек да помисли за вечните неща, скрити в Христа. Човек може да купи почти всичко, което сътворява с ръцете си или което се продава, но време никой не може да купи. Затова апостолът ни предупреждава, като продължава: „...и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва“, „като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава“ (Евр. 10:25).
ОБРАЗЪТ НА ЗЛОТО КАТО СВЕТОВНА СИСТЕМА
Божието Слово, освен че посочва истинския източник на злото, ни запознава с неговия метафоричен образ, който има вид на звяр или на змей – „онази старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена (Откр. 12:9). Този образ е съвкупност от множество детайли, като част от неговия антураж са жената блудница, седем глави, десет рога, златна чаша, пълна с мръсотии, и т. н.
„И тъй... видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога...“ (Откр. 17:3).
„Седемте глави са седем хълма, на които седи жената, те са и седем царе..., а десетте рога, които си видял, са десет царе; те имат една цел и ще предадат на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете, също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни“ (Откр. 17:10-14).
ТАЙНА, ВЕЛИКИ ВАВИЛОН, МАЙКА НА БЛУДНИЦИТЕ И НА ГНУСОТИИТЕ НА ЗЕМЯТА
(Откр. 17; Ер. 51:7; Ис. 47; Дан. 7)
Така виждаме този свят – като един съвкупен образ от червен звяр, върху който седи великата блудница, майка на блудниците и на гнусотиите на земята, имащ седем глави и десет рога. Казва се, че същата тази жена седи на много води и на седемте глави, които са и седем хълма, но те са и седем царе. Водите, на които седи тя, са люде и множества, народи и езици. Царе са и десетте рога. Това е събирателен образ на власт и религиозна разпуснатост, с която се опиват земните царе и земните жители, сиреч властниците се възползват от услугите на тази жена, както и жителите на земята също се радват на нейната „всеотдайност“. Религията винаги е била в помощ на властимащите, или както се изразява един хазарски евреин, Мордохай Леви – „религията е опиум за народа...“. Всички те са доволни от нея, но има нещо, което им пречи да изпитат истинска наслада от своя живот с нея, и това са Агнето и тези, които са Негови. Затова нейните поддръжници са организирани, за да водят битка с Агнето и с тези, които са призвани, избрани и верни.
Светът винаги е водил битка с Божиите чада, но в различните етапи тази битка е имала различен характер. Още Господ Исус каза: „ако Мене гонеха, и вас ще гонят“ (Йоан 15:20). „Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене, и Отца Ми“ (Йоан 15:24). Божиите деца не трябва да очакват друго отношение от този свят.
Думата блудство означава ’невярност’ и Бог я употребява, за да разкрие състоянието на израилтяните, които отиват да служат на други богове. Те не остават верни на Бога. Така образът на блудницата, носена от червения звяр, показва, че духовното блудство е неразривно свързано със световната система.
ХРИСТИЯНСТВОТО НЕ Е РЕЛИГИЯ, ЗАЩОТО РЕЛИГИЯТА Е ДУХОВНО БЛУДСТВО
Тук трябва да поясним, че религия не означава християнство. Това са две абсолютно различни понятия. Християнството е организъм, чийто живот е скрит в Бога. Глава на този жив организъм е Христос, а тялото е изградено от всички Божии деца, които са събрани от Бога, за да съставляват това тяло, т.е. събрани са по Божий признак. Религията е човешка организация, която се подчинява на човешки разпоредби и има своя структура и йерархия. Има няколко основни религии, които са властващи в света, но да ги уеднаквяваме с християнството, меко казано, е гавра, въпреки че те също говорят за Христос. Това е образът на блудницата, която бе „облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мърсотии и с нечистотии от нейното блудствуване“ (Откр. 17:4).
Това, че блудницата седи върху „люде и множества, народи и езици“ (Откр. 17:15), означава, че тя е част от техния начин на живот и че тя си има своите васали и подвластни на нея хора. Всичко това допълва образа на звяра. Един пример от Деяния на апостолите хвърля светлина над това, как звярът работи със своите васали. Той ги купува, както четем в глава 17: „рожбите ехидни“ събраха всички мързеливци от пазара и ги наставиха какво да правят, за да предизвикат брожение сред народа, който тръгна след учението на апостолите. Тези „деца на дявола“ мразеха Исуса и не Го приемаха за Месия. Те мразеха и всички, които изповядваха Исуса Христа като Месия, и затова ги гонеха. Тези „деца на дявола“ платиха доволно много пари на служителите на товашната световна сила – Рим, за да излъжат, че Исус Христос бил откраднат от гроба, а не е възкръснал. Същото е и сега, нищо не се е променило. Имаме световна сила, която се гордее със своите нагаждачи, олицетворяващи световната система. Но ако се вгледаме по-добре в тях, ще видим лицата на онези мързеливци, които са ги събрали, за да викат по площадите и да водят тълпите след тях. Или както Стоян Михайловски го е казал: „На пост висок глупеца призоваха“. На тях им се дават много пари, за да лъжат народите. Ето това става в днешния свят, в днешния Рим. Многото пари могат да развратят всеки, който желае власт. Светската власт и религията винаги са свързана с пари и власт.
Целта на тези сили дефинирахме още в началото: да отнемат това, което принадлежи на Истинския Помазаник – Господ Исус. Самият Сатана (сатђн – противник, клеветник) иска позицията, която принадлежи единствено на Божия Син, седящ отдясно на Отца. Това негово искане е духовно и не се вижда от всеки. Той мобилизира свои служители, които стават проводници на неговите желания и употребяват всякакво лукавство, сила, манипулации, политика, войни и пр., за да манипулират обществото и да го приготвят за война с тези, които са представители на Божието царство – Божиите деца, които са родени от кръвта Исус-Христова.
Кръвта Исус- Христова, която се проля на Голгота, е изкупителна, защото „без проливане на кръв няма прощение“ (Евр. 9:22). Неговата кръв не е като кръвта на жертвите, принасяни в Стария завет, защото в Него нямаше грях и Той бе съвършеният Агнец. Той не заслужаваше да умре, но сам даде живота Си (Йоан 10:15, 17), „за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Неговата кръв е поставена за умилостивение на човешката душа с Бога. Няма друго средство, чрез което човек да се примири с Бога и да премине от смъртта в живота. Отдалечеността на душата от Бога е духовна смърт, а когато душата е пред Божието лице (Пс. 27:8) в неосъдително общение с Него – това е вечен живот. Това е да се родиш отново и то може да стане единствено чрез умилостивителната сила на пролятата от Него кръв. Неговата кръв е печатът, удостоверяващ Неговата смърт, както и това, че завещанието влиза в сила (Евр. 9:16, 17). А завещаното от Бога е вечен живот!
В историята има много примери за това как противникът на Бога – сатђн, употребява тези, които му служат и го приемат в сърцата си като бог. Божието Слово ни дава по-изчистена представа за това как служители на Сатана се промъкват сред тълпите, за да ги настроят срещу Христос и Неговите призвани. Именно те насъскаха тълпата да реве: „Махни Го, разпни Го!“. Те размиряваха народа и манипулираха тълпата, така че да хули апостолите. Защо? Защото се страхуваха да не би народът да последва Христос и тогава тяхното учение ще остане на заден план и няма да се осъществи, т. е. те се страхуваха за своята позиция и правеха и правят всичко възможно да убият тези, които имат достъп до Дървото на живота, което е сам Господ Исус. Той е Пътят, Истината и Животът. Познанието, което дава Дървото на живота, превъзхожда много повече знанието, което човек придоби за доброто и злото, като џде в непослушанието си от Дървото на познаване доброто и злото. Именно за това превъзходно познание говори Павел, като казва: „А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия“ (Фил. 3:8).
ИСТИНСКАТА ХРАНА
Князът на този свят няма достъп до Дървото на живота и затова се опитва да се противопостави на тези, които се хранят от Дървото на живота, защото само те, чрез познанието, което имат за Бога, не са му подвластни и застрашават неговите устои. Първи псалом описва достатъчно ясно тези две групи. Тези, които се хранят от изворите на живота, са като посадени край потоци вода дървета, чиито листа не повяхват; те са отделени от събора на присмивателите.
Но има нещо, което жителите на този свят не забелязват. Тези, които принадлежат към събора на присмивателите, също трябва да се хранят. Те не могат да се хранят от Дървото на живота, защото То се пази от херувимите и от пламтящия меч. За да ядеш от плода на Дървото на живота, трябва да преминеш през тях. Пламтящият меч е Божието Слово (Откр. 19:15-17; Еф. 6:17), той „пронизва до разделяне душата и духа“ (Евр. 4:12) и ако имаш покаяние и вяра в Господ Исус, ще имаш и достъп до Дървото на живота, но ако Го отхвърлиш – вече си осъден (Йоан 3:18). Херувимите са тези, които следят стриктно това да се изпълнява (Изх. 25:20), т.е. никой не може да премине и да достигне до живот вечен, ако умилостивението не е засвидетелствано от Бога в твоето сърце чрез покаяние и вяра. Жертвата на Господ Исус единствена постига умилостивение за грешника и отваря пътя към Дървото на живота. Затова „събора на присмивателите“ не могат да ползват плода на Дървото на живота, но могат единствено да ползват за храна плодовете от Дървото на познаване доброто и злото – това е желанието на човека да достигне до „съвършенното знание“ без Бога. А неговите плодове са отровни и резултатът е смърт (Бит. 2:16). Човекът не послуша Божието слово, яде от Дървото на познаване доброто и злото и умря.
Но жителите на този свят, като отхвърлят Исуса Христа – „всегдашната жертва“, се привързват към жената блудница и омаяни от виното на нейното блудстване (Откр. 17:2), не разбират как тя ги води към безпътица. Това са религиите по света. Да се кланяш не в Дух и Истина, а на други богове, е мерзост и блудство.
За религията Мордохай Леви (Карл Маркс) пише: „Религията е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа“. Според Мордохай Леви и предхождащия го Хайне и религията, и опиумът са оправдано добри, но стават неоправдано зло употребят ли се свръхмерно като единствено средство за обяснение и решаване на реалните житейски проблеми на хората – опиумът за страдащия човек, религията за бедстващия народ. Поради това изводът е, че трябва да бъдат ограничавани в разумни дози и използвани само в краен случай. Виждаме, че религията е мощно средство за управление на масите. Само на една от познатите религии последователите наброяват над 1,2 милиарда души. Но тъй като истинското християнство не е религия, то не може никога да влезе в рамките на светското управление и е неподвластно на сатанинската система.
Една система е жива, когато се разраства. Такава система например е консуматорското общество. Колкото повече се консумира, толкова повече се разрастват предприятията, които произвеждат. И колкото повече тези предприятия се разрастват, толкова повече имат нужда от нови пазари и от увеличаване на консумацията. На тези обаче, които консумират, им е хубаво и те нямат представа в каква игра участват. По същия начин и образът на звяра, който представлява световната система, за да съществува, се нуждае от все повече и повече храна и от души, които да я консумират. Тази храна не може да бъде друга освен, както казахме, отровните плодове на Дървото на познаване доброто и злото – стремежът да се достигне „съвършенното знание“ без Бога. Те причиняват смърт. Тези плодове принадлежат на системата, обрисувана като звяр, и те са поляризирани, т.е. доброто е в противовес на злото. От това противоборство между доброто и злото се раждат други плодове, които също са поляризирани и така туловището на звяра се разраства, като става все по-голямо и по-голямо. Какво имам предвид? Звяра сам фабрикува идеали, за които човек да се бори. Той му поднася за идеал розово бъдеще, но за да го достигне, му се внушава, че трябва да срази този, който му е враг. Така започват войни и революции и в крайна сметка плодът е изяден, но резултатът е отново добро и зло. Системата на този свят е така изградена, че всичко, което става в нея, звяра използва за своя изгода. Това е прословутата Хегелова диалектика: Теза + Антитеза = Синтеза. Тезата и антитезата са две противоположности, които са в постояння битка помежду си. В тази битка участват и различни прослойки от обществото или народи. Едната част от това уравнение може да ни бъде внушена от глашатаите на световната система, че е по-добра от другата. В резултат на това противопоставяне се ражда ново, синтезирано състояние, включващо елементи от едното и от другото, но в същността си то пак не е добър плод, защото лошо дърво не може да дава добри плодове (Мат. 7:17). Разбира се, всичко, което дяволът генерира като храна, е в противовес на истинската храна, която е сам Господ Исус.
Затова ние често действаме недалновидно, като съсичаме опашката на злото и мислим, че то ще изчезне. Да, ама Не! Змеят пораства още по-голям. В глупостта си даже не виждаме, че Бог ни е дал примери, с които да ни подскаже как да се преборим със злото. Кое дете не е искало да хване гущер? И когато го хване за опашката, гущерът откъсва опашката си и тя остава в ръцете му, но той остава жив и след време му пораства нова опашка. Така е, но ние и тогава не разбираме какво ни казва Бог със Своето творение. Ние правим революции, бием се помежду си, борим се за справедливи каузи, но историята винаги показва едно и също – ние сме очукани отвсякъде като грухан боб, а злото си расте ли расте. Само жертвите от Втората световна война са около 60 милиона. Едни загубиха, други се напечелиха. Щом е имало печалба, значи е имало интерес.
СКРИТИЯТ ВРАГ
Изводът е следният, още Соломон го е казал:
„Ако видиш, че сиромахът се угнетява и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, и над тях има по-високи“ (Еклесиаст 5:8).
Какво ни казва Соломон? Че котилото на неправдата и на злото стои някъде на най-високо ниво. Там е главата, която трябва да се смаже. Често си мислим, че тази глава е някъде в кръга, в който живеем. Тук е нужна разсъдливост, за да разберем, че коренът на злото е много назад в древността, дори бих казал – още преди да се сложат основите на времето. Главата е някъде другаде. Коренът на злото е в греха, а той е вкоренен в сърцето на човека. За Божиите деца, които Божието слово нарича „чада на светлината“ (Еф. 5:8; I Сол. 5:5), истината за злото и неговия произход е известна, както и начинът за побеждаването му. Те знаят, че борбата не е срещу плът и кръв, следователно и оръжието, с което злото може да бъде победено, не е човешко.
БОЖИЕТО ВСЕОРЪЖИЕ
Но казва апостолът: „Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите“ (Ефес. 6:13). Много е важно да знаем какво е Божието оръжие. Павел, когото Бог изведе от средата на злото, много добре знае срещу какво се изправят Божиите чада в този свят. Затова той уточнява какво е Божието оръжие, с което „чадата на светлината“ трябва да бъдат облечени, за да победят: „Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.
А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии…“ (Ефес. 6:14-18).
Добре е, когато човек има чувствителност към неправдата, защото е казано: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Мат. 5:6).
ЧОВЕШКИТЕ УСИЛИЯ И ТАЙНАТА НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО
Злото е пред очите ни, но в повечето случаи ние виждаме само туловището на звяра, бодем го и го удряме, а той става все по-голям и по-голям. Това е така, защото този звяр, представляващ цялата световна структура, към която принадлежат и масите, не може да се убие отвътре. Трябва сила, която да дойде отвън, за да го помете.
Тази световна структура пророк Данаил я описва като гигански образ:
„Тоя образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.
Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.
Ти си гледал, догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството, над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века“ (Дан. 2:34-44).
Великият образ, чийто блясък бил превъзходен, е световното царство, но този образ е бил смазан не с човешка ръка, защото камъкът, който е ударил образа в нозете и го е стрил, е камък, който е отсечен не от човешка ръка. Този камък е канарата Господна, която е Сам Господ Исус – Божият Син, за тази канара се казва още в Евангелието на Матея: „И който падне върху тоя камък, ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне“ (Мат. 21:44). „Той е камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла...“ Господ Исус разруши царството на Сатана, защото чрез Своята смърт на Голгота осъди греха в плътта (Рим. 8:3) и като беше възкресен от мъртвите, показа, че „смъртта няма вече власт над Него“ (Рим. 6:9). Така Той смаза една от главите на Сатана, чийто образ кореспондира с този на змея, „онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана“ (Откр. 12:9; 20:2). „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола“ (I Йоан 3:8).
Божието Слово казва, че „целият свят лежи в лукавия“ (I Йоан 5:19). Денят наближава, когато Агнецът Божий, Който е сам Господ Исус Христос, ще унищожи и останалите глави, защото в Него е силата и в Него е могъществото. Исус каза: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Мат. 28:18). Затова апостолът прогласява Неговото могъщество с думите: „Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
И смъртта, най-последен враг, ще бъде унищожена, защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“ (I Кор. 15:24-27).
А докато стане така, Господ Исус съветва: „Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. Амин“ (Мат. 27:18-20).
