ТРИУМФЪТ НА ХРИСТА (Гал. 3:13, 14)
(ст. 13) „Христос ни изкупи от проклетията на закона“. Това е вест за победа. Христос направи за нас това, което Законът не можа, нито пък ние можем да направим нещо за нас самите: Той ни изкупи, плати цената за нашето изкупление, за да ни изведе от проклятието на Закона. Това стана възможно единствено чрез скъпоценната кръв на Христа – откупната цена, която ни прави свободни.
Какво означава това, че Той „стана проклет за нас“? Той зае мястото на онези, които са виновни (които са престъпили закона), и понесе върху Себе Си тяхното наказание, въпреки че Той никога не наруши закона: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Кор. 5:21). Така че на кръста Бог погледна на Него като на такъв, какъвто Той не беше. Там, на кръста, Той стана жертвоготовно това, което ние представляваме в действителност. Той зае нашето място, понесе нашето наказание, умря с нашата смърт и в същото време Той бе безгрешен, чист, свят и праведен. Той стана всичко за нас. Какво Му е коствало всичко това, ние никога няма да узнаем. Сега ние сме свободни, изкупени, цената е платена и не сме под проклятие, освободени сме от него завинаги. За да подчертае реалността на това проклятие, апостол Павел цитира от Второзаконие 21:23: „Проклет от Бога е всеки, който виси на дърво“. Това се отнася към юдейския обичай да увесват телата на тези, които са били убивани с камъни. Думата „дърво“ апостол Павел употребява за кръста, на който бе разпнат Господ Исус (Деян. 13:29). Също и от Петър в 1 Петр. 2:24 (виж също Деян. 5:30 и Деян. 10:39). Той трябваше да понесе това наказание на дървото и да „стане проклет за нас“, за да можем ние да бъдем благословени.
(ст. 14) Защото Христос издържа проклятие за нас, Божият гняв падна върху Него, за да може ние да се радваме на благословенията чрез Исуса Христа:
1. Благословението за Авраам – оправдание чрез вяра.
2. Получавайки обещания Светия Дух чрез вяра.
(3:26-29) Благословение в Христа за всички вярващи, юдеи и езичници.
(3:26) Забележете промяната на местоимението от „ние“ на „вие“. Когато апостолът говори на юдеите, той се обръща към тях с „вие“. Апостол Павел им посочва, че те са държани под закон до идването на Христа. Законът ги е отделял като народ, на който е трябвало да се проповядва благовестието. А именно оправданието чрез вяра в Исуса Христа ги е приобщило към всички останали народи и това слага край на отличителните им белези като юдеи. Затова апостол Павел използва обръщението „вие“ до края на главата, като по този начин включва всички повярвали юдеи и езичници. Защото всички тези човеци са „Божии чада чрез вяра в Исуса Христа“.
Всяко благословение е за тези, които са в Христа – „Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места“ (Ефес. 1:3); „спасението, което е в Христа Исуса“ (2 Тим. 2:10); „изкуплението, което е в Христа Исуса“ (Римл. 3:24); „благодатта, която е в Христа Исуса“ (2 Тим. 2:1).
(3:27) „Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли“. Този стих също потвърждава, че всички, без изключение, които са в Христа, са се кръстили в Него. „Кръщение“ в Новия завет означава водно кръщение. „Кръстени в Христа“ показва нашия съюз с Христа, който е чрез вяра в Христа и символично представен с водното кръщение чрез пълно потапяне във вода. Това отново ни връща към стих 26, че „всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа“; „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:16). Тези, които с покаяние са идвали при Христа, са били кръщавани въз основа на тяхната изповед и така са свидетелствали на всички, че принадлежат на Господа и са твърдо решени да Го следват като Спасител и Господ.
Кръщението никога не е било отделяно от истинската вяра (Марк 16:16), така че вярващите са приемани в локалните събрания, след като били вече кръстени. Изразът „с Христа сте се облекли“ означава, че Той е тяхна правда. Това е казано заедно с „вяра в Исуса Христа“ (ст. 26) и „кръстени в Христа“ (ст. 27), което обяснява как вярващите стоят в Христа. Тук законът не може да добави нищо към това.
Чрез кръщението вярващият декларира края на стария начин на живот и започването на един нов живот в Христа. Галатяните са изповядали, че са умрели с Христа и са погребани с Него. Както Христос чрез Своята смърт и възкресение разби стената, която отделяше юдеи и езичници, така и те умряха към националните различия, съществуващи между тях. Те са се „облекли с Христа“, в смисъл че те сега живеят един съвършено нов живот – живота на Христос.
(3:28) „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса“.
Тук апостол Павел много ясно декларира, че всички различия са премахнати между тези, които вярват в Исуса Христа. Всички те са приети от Бога въз основа на едно и също спасително дело, което извърши Христос, без да се взема под внимание какви са или какво са. Те са „едно в Исуса Христа“, което говори за тяхното състояние в Христа и няма нищо общо със земни народностни характеристики (бел. на ред.: Национализъм – полит. Чувство за принадлежност и привързаност към определена нация и движение за постигане и утвърждаване на правата и свободата на дадена нация, което обикновено се свързва с представата, че границите на държавата трябва да съвпадат с етническите граници и преобладаващата народност, със стремежа към създаване на самостоятелна национална държава.
Идеология, която изтъква превъзходството на една (собствената) нация над останалите, и политика, която цели тази нация да се наложи над тях. – Кратък философски речник, 1999–2010, Евгени Динев).
В Христа всички имат еднакъв духовен статут, „защото вие всички сте едно в Христа Исуса“. Но това не означава, че техните човешки различия са престанали да съществуват, след като са приели благовестието Исус-Христово, защото тези, които са били юдеи, са си останали юдеи. Така и спасените измежду езичниците са продължили да живеят между езическите народи и това наистина е създавало проблеми (виж Римл. 14; 1 Кор. 8); вярващият, в зависимост от неговия социален статус, е продължавал да бъде роб или господар (виж Ефес. 6; Колос. 3, 4); и разбира се, измежду вярващите е имало и мъже и жени, така че апостолите е трябвало да дадат инструкции на всяка група вярващи, съобразно техния статус, за семейния живот и за порядъка в събранието (1 Кор. 11, 14; 1 Тим. 2).
В Посланието към ефесяните апостол Павел заявява, че всички чада Божии са един нов човек в Христа Исуса (Ефес. 2:15), което е подобно на израза „едно Тяло“ – Църквата, която е духовна единица и в центъра на която е Христос като глава на това тяло. Животът на този организъм далеч превъзхожда всички възможни аналогии, които можем да направим с този свят.
(ст. 29) Апостол Павел заключава: „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание“. Юдейската религия е твърдяла, че езичниците трябва да се обрежат и да спазват закона, даден от Бога на Моисей, за да станат Авраамово потомство. Но апостол Павел доказва на юдейските религиозни водачи, че всичките обещания, дадени на Авраам, са изпълнени в Христа, така че, бидейки в единство с Христа, който е истинският потомък, ти се свързваш с Авраамовото потомство и по този начин ставаш законен наследник на обещанията, дадени на Авраам. Тези обещания имат небесен характер и са във връзка с Христос.
Потомъкът, за който се говори в стих 16, е Господ Исус, но в този стих потомците са всички Божии чада, защото те са родени от делото Исус-Христово и тяхното единство с Него.
Практическите съвети, които дава апостол Павел в това послание, в глави 5 и 6 могат да бъдат разделени както следва и ние ще разгледаме някои от тях във връзка с нашия всекидневен живот в Господа Исуса Христа:
Галатяни 5:1–15 – Свободата в Христа (Вж. също Йоан 8:32, 36 и Римл. 8:1–4).
Галатяни 5:16–26 – Живот чрез Духа.
Галатяни 6:1–10 – Да правим добро на всичките човеци.
Галатяни 6:11–18 – Ново творение.
СВОБОДАТА В ХРИСТА (Гал. 5:1–15)
Ние виждаме и в други места от Божието Слово (Йоан 8:31, 32, 36), че Господ Исус обещава истинска свобода на всеки, който Го приеме, и радостта от свободата от наказанието и от силата на греха зависи от устояването и послушанието на Неговото Слово.
Тази истина се потвърждава и в Римл. 8:1–4, особено в стих 2: „Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта“. Тази свобода се постига чрез Христовата смърт, възкресение и възнесение и последвалия дар – Светия Дух, на всеки истински вярващ.
В Галатяни, глави 5 и 6, апостол Павел посочва, че истински живот за Бога с достойнството на синове и наследници може да се живее единствено с Божия дух. Забележете израза: „Ходете по Духа“ (5:16), „ако се водите от Духа“ (5:18), „ако по Духа живеем“ (5:25), „който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (6:8).
Свободата, която имаме в Христа Исуса чрез вяра в Христа, ни прави единствените свободни хора на този свят. „Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго“ (5:1). С това апостолът едновременно прави декларация и отправя апел. Свободата в Христа е съвършена свобода от всичко, на което си робувал в миналото. Това стана възможно единствено чрез делото на Христа на кръста. Тук човешките усилия са безрезултатни, защото законът на животворящия Дух е Този, Който ни прави свободни от закона и неговото проклятие и ни прави способни да живеем за Бога. Апостол Павел отправя своя апел към тези, които вече са освободени, да стоят твърдо в тази свобода и да не се връщат в оковите на робството. Животът в Христа е свобода, за която Господ Исус казва: „Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко“ (Мат. 11:29, 30).
(5:13–15) „Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани“. С това апостол Павел им напомня, че този Божествен повик е за свобода, но тази свобода не означава волност. Той ги предупреждава да не използват свободата си за угаждане на плътта. С думите „християнската свобода“ е злоупотребено, за да се толерират „светски забавления“ и всякаква съмнителна литература. Свободата от греха не означава свобода в греха. Истинската свобода е състояние и способност за живот в Христа (и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен, Гал. 2:20). Тези неща Божиите чада носят в себе си. Това не е теоретична позиция на ума относно философията на живота. Има един пример в Стария завет, който говори за това, че желанията и приоритетите в живота на един човек зависят от двигателната сила, която изпълва не ума, а сърцето: „Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, … и той ще му бъде роб за винаги“ (Изх. 21:5, 6). Удивителен пример е и сам Господ Исус (Марк 10:42–45), Който дойде, не за да Му служат, а да служи и да даде доброволно Своя живот като откуп за мнозина. Така че единственият пример, който трябва да следваме, е само Господ Исус, Който трябва да бъде цел в нашия живот, и тогава ще можем да си служим един на друг с любов.
Ако имаме тази любов в сърцата си, тогава ще можем да разберем, че целият закон се изпълнява в едно – „да обичаш ближния си както себе си“, и Господ Исус потвърждава това в Мат. 22:39, дори Господ Исус допълва това и с нещо друго, което единствено Божиите чада имат като духовна реалност в своя живот: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго“ (Йоан 13:34).