Числото 4
Много числа в Словото имат дълбок духовен смисъл, както числата 2 и 3, които разгледахме в предния брой. Числото 4 например носи образа на всеобхватността. Като например 4-те посоки на компаса, които говорят за целия ни познат свят.
Езекил 7:2
„А ти, сине човешки, слушай. Така казва Господ Иеова към Израилевата земя: Край! краят дойде На четирите краища на страната.“
Земята, разбира се, няма четири краища, но Бог използва този изказ, за да изяви, че краят е обхванал цялата земя, цялото лице на земята. Числото четири илюстрира всеобхватност.
Деяния 10:11, 11:5
„И видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускан чрез четирите ъгъла към земята.“
И разбира се, след като прочетем пълната история, разбираме, че това видение символично показва, че Спасението е едно и е както за езичниците, така и за юдеите, т.е. Спасението е за всеки и е единствено чрез Исуса Христа! Спасение до всички краища на земята, до всеки народ, език и племе.
Откровение 7:1
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.“
Отново четем за четири ангела, четири ъгъла на земята, четири земни ветрове. Вселенският съд над цялата земя, който е възпиран от Божиите ангели. „Днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци“, „докле“ Бог не постави белег на челата на своите служители. Тогава и само тогава този вселенски съд ще се изпълни. Числото четири (Ветрища, Ангели, Земни ъгли) посочва, че това ще е всемирен съд... навсякъде.
Откровение 20:8
„...и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната“.
Народите от четирите краища на земята – отново представя картина на всеобхватност, т.е. всички народи от всички краища на земята. Господ Исус използва подобен изказ, когато говори за своето пришествие, казвайки:
Матея 24:31
„Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.“
Или с други думи, избраните Му ще бъдат събрани заедно, отвсякъде по света. Тази символика се вижда постоянно в словото. Виждаме да се демонстрира и същият принцип в Словото за четиримата занаятчии (Зах. 1:20), четирите рога на Олтара, четирите небесни Духа, четирите звяра и т.н. Всички те са илюстрация за съвкупност на това, за което се говори.
Когато Господ Исус възкресява Лазар от мъртвите, това ни дава една картина на Възкресението, чрез което всички ние (вярващите) ще бъдем съживени.
Йоан 11:17
„И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.“
Тук Лазар представлява всички, които са призвани в Христа. Съвкупността на всички онези, които ще бъдат възкресени в Христа. Затова и когато Марта казва: „Зная че ще възкръсне във възкресението на последния ден“, Христос я поправя с думите, че ТОЙ е „възкресението и животът“, и след това го възкресява! В Христа е възкресението от мъртвите и в Него е Животът! Всички мъртви ще възкръснат, но не всички мъртви ще възкръснат за вечен живот, а само тези, които са в Христа! Другите мъртви ще възкръснат за вечно осъждение. Така че всичките човеци ще възкръснат, „множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение“ (Дан. 12:2), и това ще бъде едно всеобхватно възкресение на мъртвите! Това са мъртвите през цялата всеобхватност на времето (четири дни), докато Христос не ги възкреси. Възкресението на Лазар говори, че всички, които са били мъртви, ще възкръснат чрез Христовото Слово! Лазаре, излез вън! Така числото четири представлява всеобхватността (във времето) на всички, които възкръсват.
Числото 6
Числото, за което има няколко популярни мнения какво би могло да символизира, е числото шест. Някои теолози смятат, че това е числото на човека, други пък твърдят друго. Проблемът обаче е, че няма библейско основание за тези твърдения. Ние трябва да намерим солидни примери от Словото, преди да кажем, че дадено число символизира конкретно нещо. И правилното библейско тълкуване ни задължава! Със сигурност мнозина смятат, че имат оправдание за своите схващания, но когато по-задълбочено се изследват пасажите, от които извличат това становище, техните доводи не винаги устояват. Да вземем например популярното мнение, че числото шест е числото на човека или на човечеството. Това вярване произлиза почти изцяло от факта, че човекът е създаден на шестия ден (заедно с още няколко твърде неясни примера). Но на шестия ден са създадени също и полските зверове. Това ще значи ли, че шестицата е също и числото на полските зверове? Не, разбира се! Птиците пък са създадени на петия ден – това значи ли, че петицата е числото на птиците? Не! Трябва да бъдем много внимателни, когато придаваме значение на числата, и трябва да вземаме под внимание „цялата Библия“, когато търсим значението им, а не просто няколко стиха. Също така сляпото приемане на някоя известна теоложка идея не е път за доближаване към истината.
Когато проследим числото 6 в Словото, става ясно, че то най-често се отнася за прилагането на „труд“ в света. В интерес на истината, дори и книгата Битие, която често се използва като доказателство за твърдението, че това е числото на човека, ясно символизира завършека на работните дни. Например в шест творчески дни Бог завършва Сътворението и на седмия ден Си почива! Ударението пада върху факта, че цялото творение е завършено за шест дни, а не върху това, че човекът е създаден на шестия ден (който е Божие дело). И именно тази тематична линия за труда наблюдаваме в цялото Слово, отнасящо се към числото 6. Това е времето, в което Бог извършва своята работа, като на нас също ни се дава толкова време за работа!
След много размишления и задълбочено изследване на Писанията ми беше дадено да разбера, че в крайна сметка числото 6 символизира нашия труд в този свят, водейки ни към последната Съботна почивка. От самото начало Бог използва числото 6, за да илюстрира период на работа.
Битие 1:31 – 2:2
„И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
И на седмия ден, като свърши Бог ДЕЛАТА, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.“
Нека отбележим, че Бог ни казва, че Той е свършил Своите дела, т.е. Той е завършил всичката си работа, направил е Небето и земята и всичко в тях за 6 дни, а след това Си е почивал на седмия. Числото шест е пример за нас, на които ни е заповядано да правим същото. Ние работим шест дни и почиваме на седмия. Например, когато Бог обяснява на Израел кога да работи и да почива, Бог каза:
Изход 20:9-11
„Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чежденецът, който е отвътре вратите ни;
защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.“
Шестицата е периодът време, който Бог определя за своето дело да създаде света, а това също е и периодът време, който определя и за човека да работи в света. Ние можем да се убедим, че това определение на числото 6 „за работа“ е вярно не само когато става дума за дни, но също и за „години“. Едно постоянно използване на числото в словото като символ на работа. Например четем, че Бог е сключил завет с израилевите чада и че робите трябва да служат шест години, а на седмата трябва да бъдат пуснати на свобода.
Йеремия 34:13-14
„Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз направих завет с бащите ви, в деня, когато ги изведох от Египетската земя, из дома на робството, като рекох:
В края на всеки седем години пускайте всеки брата си Евреина, който ти се е продал и ти е слугувал шест години, - да го пускаш на свобода от тебе. Но бащите ви не ме послушаха, нито приклониха ухото си.“
Отново ударението пада върху работното време, заключено в числото „шест“. Този път е в години, вместо в дни, като седмата е свързана със свобода. Бог не прави тези неща случайно. Бог знае какво върши, дори когато ние не знаем.
Намираме, че числото шест в Словото твърде често е свързано с нашата работа тук, на земята, за да бъде просто случайност. Също така Бог не избра да направи всичко за шест дена просто защото е хубаво, кръгло число. Това е Боговдъхновено число, показващо Неговото време за работа. И то посочва и нашата работа на този свят, докато не влезем в едната съботна почивка (Евр. 4: 9). Затова и в предния стих се говори за Завет, който Бог сключва с Израел, и за извеждането му от робската земя, в който завет се споменава, че всеки, който е служил шест години, трябва да бъде освободен на седмата. Христос е нашата свобода от робството на греха и на смъртта и нашата съботна почивка от делата ни. В тази свобода ние влизаме по благодат, „защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха“. Наистина, числото шест илюстрира работа и нашият труд в този свят е представен чрез числото шест, дори това е отразено в продължителността на работната седмица, която се състои от 6 дни и един ден е почивка. Но каква е характеристиката на нашия труд за небесните неща? Дали човек трябва да се труди, за да влезе в Божието царство? Очевидно е, че нашият труд в тази насока единствено може да ни помогне да разберем колко сме нещастни и несъстоятелни да направим каквото и да е и да познаем силата на греха. Господ Исус казва: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). А пък пророк Исая провъзгласява Божиите Слова: „Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто“ (Ис. 55: 2). Единственото, което човек може да направи в тази посока, е наистина да се покае и тогава ще приеме Божия дар – вечен живот в Христа Исуса (Рим. 6:23). Тогава очевидно трудът, който Божиите чада полагат, докато са на тази земя, е борбата им със Сатана. Както е казано: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“ (Еф. 6:12). Всъщност трудът им е за Господа, който се проявява в устоявания, в подвизи за Господа, докато ние работим в този свят, илюстрирано с „шестицата“, а след това влизаме в съботната почивка в Христа. Това не е просто някаква спекулация, но се потвърждава и от Словото, като Сам Бог посочва в Словото Си, че ние „се трудим“, за да влезем в неговата почивка (Божието царство насила се взема), и Той използва седмия ден, съботата (след шесте работни дни), като картина на тази Почивка. Разбира се, ние влизаме в тази почивка в момента, в който сме Спасени, защото делото бе извършено преди основаването на света (Евр. 4:3) в Христа. Но този труд е промислен в нашия живот. Християните се трудят в този свят да изявят благовестието (1Тим. 4:10, 11), да устояват (2Тим. 2:12), да пребъдват (2Петр. 1:5), да водят битка с Лукавия (Еф. 6:12), защото Христос завърши работата за нас.
Евреите 4:11
„Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.“
Също и...
Откровение 14:13
„...Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.“
Както виждате, нашият труд на този свят е сравнен с числото 6, а нашата почивка – със седмицата, или събота в Господа. Помните ли притчата за сеяча в полето, която Господ Исус каза? Това е една картина на работата в този свят. Случайност ли е, че Бог заповяда на Израел буквално да работи земята шест години и да остави да си почине на седмата? Може ли да има случайности в Божието Слово?
Изход 23:10-11
„Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й; а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш, за да се хранят сиромасите между людете ти от самораслото.“
Така шестицата изобразява времето за работа на този свят, а седмицата – едната съботна почивка.
Понякога значението на шестицата е по-очевидно, както например в Езекил 46:1, където става дума за светилището.
„Така казва Господ Иеова: Портата на вътрешния двор, която гледа към изток, нека бъде затворена през шестте делнични дни; а в съботния ден да се отваря.“
Отново имаме шест делнични дни и отваряне на портата към светилището в събота. Това са все духовни картини, като седмицата е покоят. В Откровение 11:15 четем, че седмата тръба е краят на световното царство, а в стих 19 – че Храмът на небето е отворен и Ковчегът на Завета е видян. Това значи светилището да бъде отворено! Бог не говори просто така и не използва безразборно взети числа. Но те са там, за да можем ние да разберем. Шест делнични дни, а на седмия светилището ще е отворено! Това е едната съботна почивка! Това също се потвържава и от седмицата, която е символ на пълнота и цялостност.
Също и в:
3 Царе 10:19
„Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде...“
Надявам се, не мислите, че Бог на случаен принцип е подбрал престолът да има шест стъпала. Не! Но има причина, поради която Бог казва, че има шест стъпала до престола. Шестте стъпала до престола са картина на нещо и блажени са онези, на които Бог им даде виделина да го осъзнаят! Има много други стихове, които по този начин символизират чрез числото „шест“ нашия труд, делото ни на тази земя. А на края на шестицата е нашата почивка – седмицата (Пълнотата на всичко). В края на нашата работа тук, на земята, е нашата Съботна почивка.
Второзаконие 16:8
„Шест дена да ядеш безквасни; и на седмия ден да има тържествено събрание на Господа твоя Бог, в който ден да не работиш никаква работа.“
Това е най-често срещаният пример за числото шест в Словото. Това е времето, което Бог е определил за работа в този свят. Дали за нас, или за Бога, числото шест символизира работа.
