Списание

„Покайте се понеже наближи небесното царство“ (Мат. 3: 2; 4:17).

„Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене; но, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук“ (Йоан 14:30, 31).

  За да има царство, трябва да има цар, поданици и управленска система. Но в зависимост от смисъла, с който ще бъдат натоварени тези понятия, разбирането за царство може да се промени драстично. Такъв е случаят с интерпретациите (тълкуванията) на Божието Слово в юдаизма и думите както на Господ Исус Христос, така и на Йоан Кръстител. Когато Йоан Кръстител започва да проповядва кръщение за покаяние при реката Йордан, в пустинята, той проповядва това за опрощение на греховете (Марк. 1:4). Само че новият елемент в това кръщение не е самото кръщение, тъй като юдеите са практикували това и преди, в така нареченото кръщение на прозелитите – хора от други народи, които са искали да ходят с вяра в Йехова. Уникалното в кръщението на Йоан Кръстител е, че той кръщава и юдеите и по този начин ги слага на едно ниво с другите народи. Това е било напълно недопустимо за разбиранията на книжниците и фарисеите, тъй като за тях другите народи са противни, и така са учили и останалите от юдейския народ: „Вие знаете колко незаконно е за юдеин да общува или да дружи с другоплеменник“ (Деян. 10:28; виж още Йоан 4:9). Под Небесно царство (малекут сшамайм – malekut schamayim) те са разбирали Божие управление над цялото творение, и по- специално Неговото царствено управление над Израил, и най-вече славното царство на Месия в края на човешката история, сиреч очакваният от тях месия, който трябва да поведе Израил в грандиозна победа. Това, което книжниците и фарисеите не са допускали, е, че Месия ще им говори за небесно царство, а не за земно, и по този начин Той ще се разграничи от техните земни имперски надежди и ще им каже директно в очите: „Кой Ме е поставил да ви съдя или да решавам делбите ви... Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му!“ (Лк. 12:14).

  Юдаизмът използва различни коментари и предания, които прилага за тълкуване на Божието Слово. Тук искам да отбележа, че не старозаветните писания са виновни за погрешните им разбирания, защото старозаветните писания са Боговдъхновени и сам Господ Исус цитира места от старозаветните пророци, а техните човешки предания, които са се пренасяли от уста на уста. По-късно тези предания са написани на книга и книжниците и фарисеите са ги имали едва ли не като по-авторитетни от Божието Слово. Господ Исус им каза: „Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума“ (Мат. 15:7, 8). Едно от тези произведения е Талмуда (Сборник от догматически религиозно-етически и правни предписания на юдаизма, основан върху тълкуванията на Библията. Съставен е на древноеврейски и арамейски език между IV в. пр.Хр. до V в. сл.Хр. Състои се от две части – Мишна (самия текст) и Гемара (коментарии).) В Талмуда се казва, че „ако някой, когато се моли, постави ръце пред лицето си, той поема върху себе си товара на небесното царство“. И отново в едно друго произведение (Targum of Jonathan – превод на Божието Слово от арамейски на иврит с разширен коментар от авторитетни равини) стихът: „И Господ ще царува над тях в хълма Сион. От сега и до века“ в пророк Михей 4:7 се коментира така: „Когато Израил прие книгата на закона на Синай, с това Израил прие закона на Божието царство“. „Небесното царство ще се установи в Сион.“ Оттук става ясно, че ако равините се надяват да построят Божието царство на тази земя на всяка цена, то според тяхната интерпретация те ще приложат старозаветния закон в това царство. Но Господ Исус отхвърли всяка такава възможност, като им каза: „Добре е пророкувал Исайя за вас, лицемерите, както е писано: „Тези люде Ме почитат с устните си, но сърцето им отстои далеч от Мене. Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди“ (Марк 7:7, 8). Затова Христос бе преследван от книжниците и фарисеите, за да бъде обвинен в богохулство и да бъде убит.

  Така че Йоан Кръстител и Господ Исус не са били първите, които говорят за Небесното царство. Нещо повече, те използват езика на Стария завет и езика на юдаизма, но му придават ново значение, както например в Лука 15:21: „Рече му синът: Тате, съгреших против небето (т. е. против Бога) и пред тебе“. Също в Матея 21:25, когато Господ Исус зададе въпрос на главните свещеници: „Йоановото кръщение от къде беше? от небето (т. е. от Бога) или от човеците?“.

  И отново, когато Господ Исус им показа, че Месия и Неговото царство са на небето, с което попари техните амбиции и надежди, те решиха, че това е богохулство, защото не се покрива с техните представи за небесно царство: „Исус каза: Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата (т. е. на Бога) и идещ на небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите? А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание“ (Мат. 26: 64–66). Така щото преобладаващото значение в описанието на Божието царство е всъщност Небесното царство.

  Божието царство е Небесното царство, защото:

• според неговия произход – това царство идва от небето (Откр. 1:7; Мат. 26:64);
• според неговото естество – то носи в себе си небесен характер (Фил. 3:20; Еф. 1:3; 2:6; Колос. 3:1–4);
• според неговото управление – Единственият, Който може да управлява и да бъде Цар, е сам Господ, в Когото имаме вечен дял (Пс. 73:25).

  Какво е Божието царство? Нека в началото да проследим някои от характеристиките на Божието царство и да видим какво ни дава Божието Слово като дефиниция за Него.

  1. Това е Царство, което е невидимо, то не идва така, щото да се забелязва. „А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така, щото да се забелязва, нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас“ (Лк. 17:20, 21). Учениците и мнозина от юдеите идваха при Господ Исус, за да Го питат кога ще възвърне царството на Израил. Тази мисъл ги занимаваше до последно, дори когато Господ Исус трябваше вече да се възнесе при Отца, учениците дойдоха при Него и Го попитаха: „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?“. Забележете, че отговорът на Господ Исус не беше според техните очаквания, защото те се взираха в земното, а Господ Исус не дойде за него, а за небесното, затова Той им разкри тайната за изграждането на Божието царство. Те Го попитаха за земното, а Господ Исус им отговори за небесното, най-важното, което трябваше да знаят: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“. Така Той им каза, че царството, за което те питат, е всъщност Божия сила, която те ще придобият, когато бъдат изпълнени с нея в лицето на Светия Дух, и тогава, вече като поданици на Божието царство, те ще могат да свидетелстват за Него по всички земни краища, за да се добавят и да се съберат всички жители на Божието царство. Събирането, единството, единодушието и хармонията са качества, които принадлежат единствено на Божието царство, т. е. това е небесна характеристика, която е неприложима за което и да е човешко формирование. Единствено само тези, които са водени от Светия Дух, могат да бъдат единомислени, да имат един дух и една цел, и то в свръзката на Божията любов (Фил. 2:5; 1 Кор. 1:10, 2 Кор. 13:11; Римл. 15:5).

  Мнозина от вярващите отправят същия въпрос към Господа, взирайки се към земното, вместо да гледат на небесното. Божиите чада са като пришълци и чужденци на този свят (I Петр. 2:11) – посланици, изпратени от една далечна страна, за да оповестят посланието на примирението на всички, които в безнадеждието си се мъчат да сътворят един по-хубав свят за себе си. Но не знаят, че всичко това е гонене на вятъра и мираж сред едно пусто, мразовито и изнурено място, както е изразил тази безнадеждност и поетът:

  Независимо от условията, в които човек живее, дали в бедност или охолство, душата на човека без Бога е едно пусто и изнурено място. А Господ Исус призовава всички, които са вързани с веригите на безнадеждието: „Дойдете при Мене всички, отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28).

  2. Това е духовно царство, което може да нахрани и да постави духа и душата на човек в истинско общение с Твореца. То е правда, мир и радост в Светия Дух: „Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух“ (Римл. 14:17). Това, което търсят човеците в този свят, е ядене и пиене. Представата на хората за правда е, когато всички са благополучни, нахранени и охолни, и е разбираемо, че към това се стреми всяко общество. Но докато грехът владее сърцата на човеците, винаги ще има неправда и всичко останало е една утопия. Разрешението на този проблем го дава Божието Слово: „Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето, възпламенено, ще се стопи и стихиите, нажежени, ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда“ (II Петр. 3:11–13). От това става ясно, че за да царува правдата, трябва
старото да стане ново: „Каза им още и притча: „Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира... И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят“ (Лк. 5:36, 37). Ако човек не се роди отново (отгоре), не може нито да види, нито да влезе в Божието царство, т. е. той трябва да стане ново създание по пътя на покаянието и вярата в Исуса Христа и да има свидетелството на Светия Дух в себе си, че е преминал от смъртта в живота! Така и този стар свят, където княз е Сатана, не може да посрещне изискванията за Божията правда и да не бъде изпепелен от Божия съд! Причината този свят (цялото творение) да не бъде все още изпепелен, е, че Бог дълготърпи и чака още души да се спасят: „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (II Петр. 3:9). Когато това стане, тогава ще дойде новото небе и новата земя, в които да живее правда, където не ще влезе нищо нечисто (Откр. 21:27). Божието Слово (старозаветни и новозаветни писания) не дава повод да се мисли, че Божието царство може да се съгради на грешни основи.

    3. За разлика от земните царства, в които властимащите завладяват масите с думи и обещания, то „Божието царство не се състои в думи, а в сила“ (I Кор. 4:20).

  4. Божието царство не е тленно (материално), но е нетленно, защото плът и кръв няма да наследят Божието царство. Това изключва всяко човешко усилие да се представи Божието царство тук, на тази земя, още повече че тази земя Бог я прокле (Битие 3:17; 5:29). „А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното“ (I Кор. 15:50).

   5. Божието царство няма връзка с греха и човешките амбиции: „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство“ (Гал. 5:21).

  Това означава, че Божието царство няма земен характер, макар много религиозни общности и дори искрени вярващи да се опитват да представят Божието царство като един бъдещ конгломерат от избрани човеци на тази земя. Да, наистина Божието царство се състои от избрани човеци, но те са избрани по благодат, те са отделени от този свят за Бога (Ефес. 2:13), те не принадлежат на световната система, но принадлежат на небесната система – Божия дом, който „дом сме ние“ (Евр. 3:6). Те са светиите и Божието семейство (Ефес. 2:19). Те няма да наследят тази проклета земя, защото тя е определена за погибел, но очакват да наследят „ново небе и нова земя, в която да живее правда“ (II Петр. 3:13). Новата земя ще дойде не по пътя на човешките амбиции, войни и революции за установяване на някаква утопична форма на управление, а при Господнето пришествие, сиреч „Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите, нажежени, ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат“ (II Петр. 3:10).

  Всяко учение, което се опитва да формира друг възглед по отношение на Божието царство, като го представя като някаква човешка форма на управление, е лъжа, за което Божиите чада са предупредени: „И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните“ (II Петр. 3:17).

  Някои проповядват, че в бъдещата форма на управление на тази земя ще настъпят фрапиращи промени, чиято цел ще бъде добруването на човека, като в центъра на тези събития се поставя някаква форма на свято човешко управление (теокрация - политическо господство на духовенството в държавното управление.), и че всички хора ще трябва да ходят на поклонение в „светите земи“ и т. н. И това се проповядва при изричната декларация от Христова страна, че „иде час, когато нито в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. ...Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:21–24). Повече от очевадно е, че истинското поклонение ще се извършва от истински поклонници чрез Светия Дух, а това са истинските Божии чада, които са запечатани чрез Светия Дух; и имат истината в сърцата си, която е в Христа: „Исус му казва: Аз Съм Пътят, и Истината, и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:6). На „истинските поклонници“ не им е необходим някакъв специален храм, нито пък някаква политико- икономическа формация като народ, власт и територия (т. е. държава), защото те самите са храм на Светия Дух и техният живот е скрит в Христа.

   6. Божието царство е невъзможно да бъде устроено от човек, то не съдържа в себе си човешки характеристики, нито пък Господ Исус ще дойде, за да стане министър-председател на някоя държава: „Така казва Господ: небето Ми е престол, и земята е Мое подножие; какъв дом искате да построите за Мене? И какво ще бъде мястото на Моя покой?“ (Ис. 66:1). Виждаме атмосферата, която е царяла в древен Израил, според учението, което книжниците и фарисеите са проповядвали на народа. Те са считали, че Месия ще стане техен предводител и избавител от земните тегла: „Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: „Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света. И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма“ (Йоан 6:14, 15).

  Това, което се цени на този свят и на което се крепят земните царства, е богатството: „А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство. При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство“ (Мат 19:24). Очевидно богатството не е входен билет за Божието царство, но Бог казва: „ще погледна на оня, който е сиромах и съкрушен духом, и който трепери от словото Ми“ (Ис. 66:2).

  Една от характеристиките на Божието Царство е, че Неговите граждани се подчиняват на един небесен принцип – всеки счита другия по-горен от себе си: „Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:25-28). „Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си“ (Фил. 2:3). Очевидно този признак не може да действа в което и да е царство на земята по причина на греха, беззаконието и бунта на човеците против Бога. Представете си теократично царство с грешни поданници? Това царство няма да се различава по нищо от която и да е от минали или сегашни земни империи. Апостол Павел каза, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство (I Кор. 15:50). Това означава, че поданиците на Божието Царство няма да бъдат от плът и кръв (познатата нам материя). Но ако те не са от плът и кръв, тогава защо им е теократично царство на земята? На тези поданици Бог ще даде Ново Небе и Нова Земя, на които няма да владее греха и смъртта!

  Всяка империя на тази земя се крепи на огромни корпоративни интереси (т. е. на богатствата, разбирайте греха), които винаги са в ущърб на обикновените хора. Някой беше казал, че този свят е една огромна корпорация. Корпорациите не ги интересува здравето на хората, нито тяхното добруване, но под маската на грижа за хората се стремят да постигнат огромни печалби и хегемония (например генномодифицираните храни, шистовия газ и т. н.). Този стремеж към пари и власт е чужд и несъвместим с Божието царство. Апостолът заявява, че „сребролюбието е корен на всякакви злини“, но тенденцията, която се развива в този свят, е именно сребролюбие и власт, затова и „княза на този свят“ предложи на Исуса Христа „всичките царства на света и тяхната слава“. Но „затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола“ (1 Йоан 3:8), така щото световната система, без да подозира, че дяволът є е надянал оглавник, се движи към единствената възможна за нея посока – към гибел. „Защото Господ намисли и ще извърши онова, което изрече против вавилонските жители. О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, краят ти дойде, границата на сребролюбието ти“ (Ер. 51:12, 13). „Аз ще разтреса небето и земята; ще прекатуря престола на царствата, и ще съборя силата на царствата на народите“ (Агей 2:21, 22); „Защото решението Ми е да събера народите, и да прибера царствата, за да излея върху тях негодуванието Си, всичкия Си лют гняв; понеже цялата земя ще бъде погълната от огъня на ревнивостта Ми“ (Зах. 3:8). (Следва)

Сниши се и седни в пръстта, девице, Дъще вавилонска; Седни на земята, а не на престол, Дъще халдейска... (Исая 47)