Библията изобилства от биографии, и то такива биографии, каквито Сам Бог би написал. Биографичните разкази, които са написани и редактирани от човеци, обикновено са пристрастни и следователно подвеждащи. Добродетелната страна на живота често е изтъквана и почитана, докато другата страна е прикрита и забулена.
Но когато авторството е Божие, тогава няма прикриване на факти. Когато Бог ни представя ис- торията на нечий живот, Той ни разкрива истината, и то цялата истина. Най-очевидният пример за това вярно представяне на човешкия характер се вижда в историята за Самсон.
Чудотворната сила придружава Самсон от люлката до гроба. Той е роден при много необичайни обстоятелства и е изпитал чудната сила на Светия Дух в себе си от много ранна възраст. Едва ли е имало друг негов съвременник с такава перспектива за полза и служение на Бога, а същевременно едва ли е имало друг, който да е паднал толкова ниско и толкова силно, колкото Самсон. Той е оче- виден пример за нечовешка физическа сила, примесена с невероятна нравствена слабост. Следвайки го в неговия променлив житейски път – на моменти покрит от мрачната сянка на духовен упадък и поражение, а в други моменти сияйно осенен от свръхчовешка мощ и триумф, кой би могъл да се въздържи от чувството на неописуема печал? И кой би си представил, че накрая ще бъде лишен от свобода и окован във филистимска тъмница без капка съжаление? „И той мелеше в тъмницата“ (Съдии 16:21). Този, който беше посветен (назарей) Богу, го виждаме на грешното място: този, кой- то всяваше ужас сред филистимците, бе лишен от силата си, лишен от зрението си и от свободата си.
Като че ли Самсон е достигнал до най-ниските дълбини на своето сгромолясване. Следва и още по-жалко унижение. Филистимците свикват велико религиозно събрание, за да отпразнуват Самсоновото падение и да принесат специална жертва на бога си Дагон. И тогава идва най-теж- кият момент от цялата тази тъжна гледка: „Повикайте Самсон, нека се подиграем с него“ (Съдии 16:25).
На какъв унизителен спектакъл ставаме свидетели! Този могъщ мъж, който някога е поразявал филистимците до крак, и то с хиляди, сега е воден в сляпата си безпомощност от едно дребно хла- пе, за да забавлява зейналата езическа паплач. Какъв срам, какъв позор и каква болка предизвиква тази гледка! Гледаме и не вярваме на очите си: „Това същият Самсон ли е? Това същият човек ли е, който разкъса лъва сякаш беше яренце? Възможно ли е този да е човекът, който изби хиляда филистимци с челюстта на осел? Възможно ли е този човек да е същият, който изкърти и понесе на раменете си градската порта на Газа с двата й стълба и лоста?“. Това е той, няма друг!
Откъде дойде тази промяна и каква беше причината? Той започна по Духа, но даде място на плъ- тта и така се поддаде на похотта. Колко жалко е, че Самсон не е единственият, който се е провалил така. Имало е и други, които в зъл час, когато не са следвали Духа, са се поддали на страстта на плътта и са паднали там, където са стояли най-здраво. Урокът, който научаваме от Лот в Содом, е именно да се пазим от любовта към този свят. Урокът, който научаваме от Самсон в тъмницата, е да се пазим от любовта към плътта. Една финална победа го очаква, която обаче също е примесена със скръб.