Без съмнение Апостол Павел е един от видните личности в Библията. С тайните, които по откровение от Бога му стават явни, виждаме, че той изпъква пред другите апостоли. Както и той сам признава: „Трудих се повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше в мен“ (1Кор. 15:10).
Понякога, като четем за Павловите премеждия и се възхищаваме на това, което е претърпял за Бога, на неговите пътувания и писмата, които е писал, ние забравяме, че е имало много мъже и жени, на които апостолът е дължал много. И в следващите статии възнамеряваме да разгледаме тези персонажи по реда, по който ни се явяват в Новия завет.
Първия човек, когото виждаме като спътник на Апостола, е един възхитителен мъж, за когото четем в Деяния 4:36: „Йосиф, наречен от апостолите Варнава“.
Дарбата, която притежава
От първото споменаване за Варнава разбираме, че той има уникално умение. И то е толкова явно, че апостолите му дават друго име! „Наречен от апостолите Варнава (което значи ‘син на утешение’)“. В други преводи името му се тълкува като ‘Синът на насърчение’. Като проследим неговия духовен живот, можем да видим колко точно е било това наименование.
Неговото насърчение за Савел
Савел от Тарс е предизвиквал голям страх у християните. Той е бил замесен в убийството на Стефан: „свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел” (Деяния 7:58). А след това той продължава смъртоносното гонение на християните. Той, за когото се пише, че „дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици“ (Деяния 9:1) и получава писма от първосвещеника, за да се разрасне гонението до Дамаск. Но ето че възкръсналият Господ му се явява, когато пътува натам, което е неговото обръщение.
Скоро след това, изпълнен със сила от Светия Дух, отива в Йерусалим, където сам той проповядва Христа, бягайки от гонението в Дамаск. В Йерусалим се опитва да се приобщи към вярващите. Можете да разберете с какъв страх събранието го приема първоначално. Те странят от него и го държат на дистанция от себе си – не могат да повярват, че такъв човек е бил спасен! „Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск дръзновено проповядвал в името на Исуса. И той излизаше и влизаше с тях в Йерусалим“.
Можете ли да си представите какво насърчение е било това за Савел? Че един утвърден и уважаван вярващ залага собствената си репутация за него, който се е славел, че е гонил и избивал християните. Събранието в Йерусалим има много опасения, но Варнава им изявява два жизненоважни фактора: първо, обръщението на Савел от Тарс, и второ, неговите дела от този момент нататък. Въз основа на това свидетелство той „излизаше и влизаше с тях в Йерусалим“.
Практическото приложение тук е много ясно. Имаме ли копнеж да насърчаваме духовното развитие на младите вярващи? Или сме твърде прибързани понякога поради страха да не изгоним онези, които могат да са от полза за нашето събрание? Настоятелното насърчение на Варнава в този случай е безценно.
Неговото насърчение за светиите
В глава 11 в Деяния на Апостолите четем, че гонението в Йерусалим довежда до разпръсването на християните по околните страни. И някои, които пристигат в Антиохия, започват да изпълняват заповедта и проповядват благовестието „на елините“. Новината за тази дейност достига до Йерусалим и предизвиква голям интерес! Какво се случва? Бог наистина ли спасява езичниците? А техният отговор се състои в това да изпратят Варнава. Защо Варнава? Възможно е една от големите причини да изберат Варнава е, защото той притежава дарбата да насърчава. Точно от такъв човек се нуждаят младите вярващи и младите събрания.
Забележете как Варнава отвръща на тази служба за Господа. Критичен ли е той към факта, че събранието в Антиохия не репликира събранието в Йерусалим? Не. Защото тези мъже и жени са спасени направо от езичеството! Затова е нужно поучение. А те как отвръщат? В Деяния 11:23 пише, че „като (Варнава) дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце“.
Обърнете внимание на неговата благодарност. Като вижда доказателство за Божието дело, „зарадва се“! Без съмнение новородените вярващи не са съвършени, но Бог благославя езичниците – и каква радост предизвиква това в този топлосърдечен мъж! След това обърнете внимание на неговото увещание: „и увещаваше всички да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце“. Варнава знае, че единственото нещо, което ще предпази тези млади вярващи в това младо събрание, е едно близко и непрестанно общение с Господа. Сигурно е било голямо насърчение сам Варнава да дойде да помогне! А той не търси постоянно някакви недостатъци у тях , нито пък секва растежа им с товари, невъзможни за носене. Той забелязва всеки малък знак на прогрес и ги насърчава към още по-дълбоко общение с Господа.
Нека приложим това към нас още веднъж. Ако братята, с които общуваме и които ни наблюдават, ни дадат име, което да подхожда на характера ни, какво ще бъде то? Източници на радост или на тъга сме? Насърчаваме ли, или обезсърчаваме другите? Бог да ни дава благодат да можем да насърчаваме неговите люде!
Добротата, която показва
Друг аспект на Варнавовия характер, който ясно е подчертан от Светия Дух, е неговата доброта. Той е един от двамата човека в целия Нов завет, които носят квалификацията „добър човек“! В Деяния 11:24 четем: „той беше добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра“. Думата, преведена като ‘добър’, има значение не само на добродушен, но и на полезен. Той е човек, който се стреми да е от полза на другите. Можем да видим доказателство за тази доброта в неговата щедрост, състрадателност и почтеност.
Неговата щедрост
Варнава „като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите“ (Деяния 4:37). Той забелязва нужда, за която може да помогне, продава земните си притежания (най-вероятно земя в Кипър) и дава прихода на Господа за бедните. Какво го кара да бъде толкова щедър? За него просто по-голям приоритет са духовните богатства, отколкото физическите.
Неговата състрадателност
Тъжната противоположност на Варнава е описана в Деяния, глава 5, където Анания и Сапфира продават имуществото си, но „задържаха от стойността“, докарвайки върху себе си незабавната Божия съдба. Защо Варнава е похвален, а Анания и Сапфира – осъдени? Мотивът е най-важното нещо при даването! И докато Варнава не се интересува от репутацията си пред човеците в света, а от действителността, то за Анания това не е така!
И човекът, който не се интересува от мнението на света, е записан във вечното Слово като човек с щедър дух. Той губи печалбата от парче земя и какво получава? Нека отново споменем думите на Джим Елиът: „Не е глупак този, който дава това, което не може да задържи, за да получи онова, което не може да загуби“.
Неговата почтеност
Варнава е честен и точен човек. И в интерес на истината, именно поради тези качества му е гласувано доверие да разполага с парите. Едно от най-големите изпитания за човека е как се отнася с финанси, особено с чужди пари. В глава 11 на Деяния учениците в Антиохия чуват за голям глад, който идвал и щял да засегне голяма част от неимотните вярващи в Йерусалим. Те решават „да изпратят помощ“ за християните там. Това само по себе си е крайно невероятно! Езичници да пращат помощ на юдеи е било нечувано, а че юдеите приемат помощта от езичниците, направо е чудо! Когато дарът бил събран, учениците в Антиохия го изпращат „чрез ръката на Варнава и Савел“ (Деяния 11:30).
Защо Варнава е избран да придружава Савел в това пътуване? Защото той и преди е доказвал, че у него няма сребролюбие. Ние разгледахме вече как в глава 4 на Деяния той раздава земния си имот. Също така той е надежден: той така е работил в Антиохия, че е накарал и другите да му се доверят. И не напразно, защото, както четем в Деяния 12:25, те „завършиха службата си“ и се върнаха.
Такава честност и искреност трябва да бъде белег на всеки вярващ. Писано е: „не се лъжете един друг“ (Кол. 3:9), също и „говорете всеки с ближния си истината“ (Еф. 4:25). Писанията също ни учат, че хората, които са сребролюбци, не бива да ръководят събранието (1Тим. 3:3). Господ да даде на всеки един от нас щедростта и почтеността, които се намират у Варнава.
