Апостол Павел говори за младия Тимотей, когато пише на филипяните: „нямам никой друг на еднакъв дух с мене“ (Фил. 2:20).
Апостолът се отнася с Тимотей сякаш е собственият му син и Тимотей се обхожда с Апостол Павел сякаш е негов баща.
Взаимоотношенията им разгромяват всяко твърдение, че млади и стари не могат да живеят в разбирателство. Така и тези двама Божии служители се радват на чудно общение в Господа един с друг. Апостол Павел добавя: „...той е служител с мене в благовестието, както дете слугува на баща си“ (Фил. 2:22). Повечето ни размишления върху личността на Тимотей ще бъдат в хронологичен ред според това, което ни е изявено от Словото.
Неговите взаимоотношения
Тимотей ни е представен в Деяния 16:1. Апостол Павел „пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък“. Първото нещо, което забелязваме, е, че в дома на Тимотей има разделение. Неговата майка е вярваща еврейка, а баща му е езичник, който, можем да предположим, е невярващ, след като Словото не ни го споменава изрично, както за майка му. И така, в семейното обкръжение на Тимотей е имало смесено влияние в социално и морално отношение, както и по отношение на вярата.
Апостолът ни разкрива още подробности за семейството на Тимотей във 2 Тим. 1:5: „Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе“. Зад вярващата майка виждаме и вярваща баба.
Това, което е удивително, е, че вярата, която са имали тези две жени, я откриваме и у самия Тимотей. Те са използвали влиянието си за добро! Те са притежавали „нелицемерна вяра“ – тя е била истинска и искрена. Когато Тимотей е гледал майка си и баба си, той е виждал, че техният живот не е престорен и винаги е бил искрен.
Не е ли истина, че нашите деца от ранна възраст долавят нашия характер? Животът, който живеем, бързо може да стане много изкуствен, ако сме различни сред хората и у дома. Ние може да живеем, за да служим на братята и сестрите, но в общи линии у дома сме такива, каквито сме в действителност! Един урок, който можем да извлечем от тези две духовни жени, е, че ние можем да имаме голямо влияние върху нашите семейства, ако (с Божията благодат) нашият живот е искрен и истински в Господа!
Неговото възпитание
Как майката и бабата на Тимотей са успели да го предпазят от лошо влияние и да го възпитат в Божия път? Тайната е скрита във 2 Тим. 3:15: „от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус“.
Кога е бил възпитан? „От детинство“. Думата, използвана за детинство в случая, в превод буквално значи ‘бебе’ или ‘сукалче’. Подчертава се фактът, че Тимотей е бил възпитаван в Божието Слово от много ранна възраст чрез служението на майка си и баба си. Или откакто е започнал да възприема, е започнало и неговото възпитание.
В какво е бил възпитаван Тимотей? В „свещените Писания“. Тези свещени писания са Боговдъхновени. Апостол Павел продължава, пишейки, че „цялото Писание е боговдъхновено и полезно“ (2 Тим. 3:16). А младият Тимотей е бил възпитаван именно в тези Писания от най-ранна възраст. Един изследовател на Словото дори стига до извода от гореспоменатите стихове, че „Тимотей е научил азбуката от самите Писания, а също така се е научил и да чете от тях“ (Hiebert).
Каква е била ползата от такова възпитание? Писанията „могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус“. Писанията съдържат словото за спасението. Те съдържат и сила. Ум, който е напоен със Словото Божие, е ум, който е готов да бъде просветлен, що се отнася до спасението. Това спасение е, разбира се, само „чрез вяра в Христос Исус“.
Като родители ние често се питаме: кое е най-доброто нещо, което мога да сторя, за да насърча детето си да се обърне към Бога? А тези стихове ни отговарят, че мога да живея за Господа истински и непресторено като едно живо свидетелство и мога да му дам Божието Слово. Родители, както и баби и дядовци, които гледат деца, играят също много важна роля. От първия момент на разсъдък малките умове могат да приемат библейските истини. Въпреки че ние не можем да спасим нашите деца, ние сме отговорни да им дадем Словото.
Неговото спасение
Като е бил възпитан в Словото, Тимотей е бил възприемчив към истината. Павел и Варнава пристигнали в Листра и проповядвали благовестието (Деяния 14:6-7) и един младеж от тълпата чул Божията истина и повярвал в Господа! Сеячите си свършили работата и жътварите ожънали жътвата. В 1 Тим. 1:2 апостолът говори за Тимотей с думите: „истинското ми чадо във вярата“, което в буквален превод ще звучи: „собственият ми син във вярата“. С други думи, апостол Павел е виждал, че Тимотей е истинско чадо Божие. Мнозина са изповядвали вяра в Господа, но апостолът нарича Тимотей „истинско чадо“. Тимотей е изявявал тази истинност в живота, който е живял!
Много от нас сеем, но не жънем, колкото ни се иска. Не бива да забравяме, че сеенето е много важно дело. Няма да има никаква жътва, ако няма сеитба преди това! Тези, които жънат и събират снопи, виждайки души да се спасяват, не бива да забравят годините на сеитба от страна на родители, роднини и много други верни в Господа братя и сестри.
Неговата похвала
Тимотей „имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония“ (Деяния 16:2). Тези, които са му били най-приближени и които са го познавали най-добре, са били убедени в неговия християнски характер. В други преводи този стих гласи, че той е имал добро свидетелство между братята в Листра и Икония. Ние често използваме думата свидетелство, като говорим за личната ни опитност, за това как сме били спасени. Има обаче нещо, което е по-значимо – свидетелството на други, които потвърждават, че нашият живот е бил коренно променен.
Тимотей е бил млад мъж. Някои твърдят, че е бил на около осемнадесет години; други казват, че по- скоро е бил на двайсет. Независимо от точната му възраст, добре е да отбележим, че той има ясна цел в живота. Моля, помнете, младежи, че това как прекарвате дните на вашата младост ще има огромно въздействие върху живота ви. Някои от нас съжаляват, че не са били спасени в по-ранна възраст, за да използват своите младини да изучават Словото. Не си пилейте годините, когато имате най-много свободно време.
Неговото обрязване
Апостолът е водил Тимотей със себе си (Деяния 16:3). Точно както Варнава беше водил самия апостол Павел в многото си пътувания, така и той разпознава потенциала у младия Тимотей. После обаче ни се казва, че „го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места“ (Деян. 16:3). В Галатяните четем, че Тит „не беше принуден да се обреже“ (Гал. 2:3); въпреки това в 16 глава от Деянията на апостолите четем, че Тимотей бива обрязан! Защо Апостолът обрязва Тимотей, а не обрязва Тит? Имало ли е в това някаква цел? Винаги трябва да четете Словото в контекст. Винаги има основателна причина за всяко събитие в Библията.
Тит е бил езичник и обредът с обрязването не е имал нищо общо с него. Някои юдеи обаче твърдели, че всеки повярвал езичник е трябвало да бъде обрязан, за да има еднаква основа с юдеите. Те дори заявявали, че единственият начин за езичниците да бъдат спасени е, ако станат юдеи. Апостол Павел никога не би се съгласил с такова изопачаване на истината на благовестието! Спасението е само по благодат, само чрез вяра и никакъв обред или ритуал не могат да ни направят по-угодни пред Бога!
От друга страна, Тимотей е израснал като юдеин, от смесен брак, но възможно е поради съпротива от страна на баща му той да не е бил обрязан като малък. Апостолът е искал да го вземе със себе си в своето служение и е знаел, че ако не е обрязан, юдеите никога нямало да слушат това, което има да им каже. Това е щяло да създаде пречка за делото на благовестието и апостол Павел решава да премахне тази спънка. Обрязването на Тимотей не го е направило по-голям християнин; то само го е направило по-полезен Божий служител.
Има един много важен принцип в това Павлово дело. Той е доловил пречката в умовете на юдеите и я е премахнал. Понякога ние имаме подобна отговорност. Трябва да си зададем въпроса: правя ли нещо, което на пръв поглед няма никакво духовно последствие, но което може да се окаже спънка за тези, на които свидетелствам? Трябва да бъдем винаги готови да премахнем такива евентуални прегради. Нека наша прицелна точка и наша главна цел да бъде напредването на благовестието.
