В тази втора статия за Тимотей ще погледнем под повърхността на видимото. В предишната статия (брой 1/2013) разгледахме някои от външните черти и влияния в живота му. А сега ще видим какъв човек е бил младият Тимотей.
Неговото подражание
В първото си послание към коринтяните апостол Павел призовава вярващите там да бъдат негови подражатели (1 Кор. 4:16; 11:1). В 4 глава казва: „Затова ви се моля, бъдете мои подражатели. Поради тази причина ви пратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно чедо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, такива пътища, каквито поучавам навсякъде, във всяка църква“ (1 Кор. 4:16-17). Апостолът изпраща Тимотей в Коринт, за да им напомни неговите пътища в Христа. Павел не се е съмнявал, че Тимотей ще се държи както сам той би се държал пред вярващите в Коринт. Подражанието може да бъде както добро нещо, така и лошо. Някои млади вярващи имат за образци известни проповедници. Предупредени сме не да подражаваме на начина на говорене, маниерите или жестикулациите на някой евангелист, а точно обратното, да бъдем себе си. От друга страна, помня, че няколко месеца след като бях спасен някой ми даде една книга – Through Gates of Splendor (на български е преведена под заглавието „Операция Аука“, бел. на ред.), – историята на петима млади християни, които мъченически дали живота си, за да занесат благовестието до едно отдалечено племе в Еквадор. След като я прочетох, изпитах силен копнеж. Исках да бъда като тези мъже. Исках да познавам Бога като тях и да Му служа, както те са Му послужили. Така че полезното подражание е духовно и нравствено. Тимотей е прекарал известно време с Апостола и той се е превръщал все повече и повече в негов духовен баща.
Тук може да бъде изведен един много практичен извод за младите християни. Моделът за подражание на този свят не трябва да е моделът за подражание на християните! Днешните известни личности – футболисти, певци и прочие, не бива да служат за пример. През цялата християнска история е имало мъже и жени, които са гледали да живеят за Бога. Тези човеци са сред онези, „за които светът не беше достоен“ (Евр. 11:38). Биографиите на тези личности си струва да бъдат прочетени. Разбира се, основният модел за подражание на всеки християнин трябва да бъде Сам Господ и всеки, които ни служи за пример, трябва да ни приближава до Него.
Неговата състрадателност
На фона на Павловото насърчително послание към филипяните се усеща известна доза разделение в събранието. Причината не е доктринална, а личностна. За да поправи този проблем, Апостолът решава да събуди у филипяните интерес към другите. Или казано направо, той е искал те да не са толкова себелюбиви.
Във 2 глава на Посланието към филипяните той посочва няколко илюстрации, за да покаже какво трябва да бъде съзнанието на вярващите. Върховният пример, разбира се, е Сам Господ, затова той пише: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса“ (Фил. 2:5). А в следващите два стиха (2:6-8) той посочва и какъв е смисълът на това. Твърде високата цена, която сам Господ Исус плати на Голгота като Агнец, който понесе нашите грехове и това стори за наша полза, показвайки нелицеприятна и несебелюбива сърдечна любов.
Апостолът след това визира себе си, Тимотей и Епафродит, всеки от които е пример в желанието си да служи на другите. Какво казва за Тимотей? „Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас“ (Фил. 2:20). Нека отбележим как апостолът разграничава Тимотей от другите. Бихме могли да разбираме Павловите думи по следния начин: „Нямам друг на същия дух като Тимотей, който искрено да се грижи за вашето благоденствие“. Апостолът има много помощници, но никой от тях не притежава състрадателността на Тимотей!
Тук много от нас се спъват. По естество ние сме егоисти. Първата ни мисъл, когато трябва да свършим нещо за някого, е: „Мен какво ще ме ползва това?“. Тимотей ни служи за пример на християнин, който е оставил назад егото на плътта си и слага другите пред себе си. Това е един много прост урок за нас. Състрадателни ли сме? Грижа ли ни е за другите? Как служим на Господа – за собствена слава или за благословението на другите? Ценно е за Бога, когато от любов имаме грижа за другите (1 Кор. 13).
Неговото разпореждане
Някои ще заключат, че Тимотей е бил уникален човек. Ще речем – личният спътник на великия апостол по пътя до езичниците е трябвало да бъде смел и безстрашен мъж. Със сигурност не е трябвало да бъде някой срамежлив, скромен, стеснителен и боязлив човек! Въпреки това обаче има някои факти по отношение на Тимотей, които не бива да забравяме.
Тимотей е млад човек. Когато тръгва с апостол Павел, той е бил най-много на двайсет години. Не е бил някой духовен ветеран! Павел е разпознал това и е знаел, че неговата младост ще бъде недооценявана. Той го съветва: „Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“ (1 Тим. 4:12).
Тимотей е плах човек. Това разбираме, когато четем как апостолът напомня на Тимотей: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“ (2 Тим. 1:7). С други думи казано, Тимотей не е бил смел и изпълнен с дързост. Павел пише към събранието в Коринт: „Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той върши Господнето дело, както и аз; затова никой да не го презира“ (1 Кор. 16:10-11). Изглежда, Тимотей е бил и срамежлив! Бил е с тих характер и не е търсил светлината на прожекторите, защото е трябвало да бъде насърчен от апостола да „разпалва“ дарбата си (2 Тим. 1:6).
Тимотей е болнав човек. Апостолът го потвърждава в 1 Тимотей 5:23. Той съветва Тимотей: „Не пий вече само вода, а употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания“. Въпреки болестите си Тимотей е отказвал да пие друго освен вода, която често пъти, най-вероятно, е била заразена. Защо? Той е имал твърд християнски характер и не е искал да бъде в съблазън или спънка за никого, като е изключвал виното дори и като средство за лечение. Когато Павел вижда неговите здравословни проблеми, му дава този бащински съвет, като му казва да употребява малко вино за стомаха. Нека отбележим колко внимателно е записано това от Божия Дух. Тимотей е посъветван да употребява малко вино заради здравословното си състояние, а не заради собственото си удоволствие!
Нека никога да не забравяме, че Тимотей не е бил здрав и смел авантюрист. Той е бил обикновен млад човек, със своите страхове и премеждия. Божиите герои не са светски герои. Повечето от човеците, които наистина са послужили на Бога, не са били нищо специално в този свят. Нашите слабости не бива да са оправдание да не служим на Господа, а по-скоро трябва да са причина да сме зависими от Него и да се уповаваме на Него. Бог с радост изявява Своята сила, като избира слаби съдове.
Неговата признателност
Много човеци не са ценили Тимотей. Ако трябва да сме точни, както по-горе видяхме, той е бил презиран! Павел обаче го цени, а още по-важно – Божият Дух го цени! Тимотей единствен в Новия завет е наречен „Божий човек“ (1 Тим. 6:11). С това определение той бива асоцииран със старозаветни личности като Мойсей, Самуил, Илия, Елисей и Давид.
Съществува ли възможност самите ние да бъдем Божии човеци? Отговорът ни е даден в 2 Тимотея 3:16-17: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“. Ние имаме същото средство, както самият Тимотей – Божието Слово. Всеки Божий човек в Библията е свързван по един или друг начин с Божието Слово. Така че ако искаме да сме зрели Божии мъже и жени, трябва често да се поучаваме от Божието Слово! Нека нашият копнеж да бъде като на човека от първия Псалом, който „се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ“ (Псалм 1:2).
Неговото гонение
Последното място, в което се споменава Тимотей, се намира в Посланието към евреите 13:23. Там четем, че той е бил „пуснат“. Явно е бил затворен, но сега е пуснат на свобода. Той е станал, както апостолът се изразява в 2 Тимотея 1:8, участник в страданията за благовестието. И така, за тези от нас, които се стремят да бъдат като Тимотей, да не забравяме думите на апостол Павел: „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени“ (2 Тим. 3:12).
